В последните дни в публичното пространство отново се завъртя темата за данъка върху лихвите по депозитите и каква е ползата от него. Тя се поде и от политическите сили. Повод за това станаха донякъде и обявените данни от Националната агенция за приходите.

За януари събираемостта от налога е била над 8 млн. лв. Достатъчна или не е така събраната сума и ефективен ли е новият данък?

От 1 януари той официално е в сила и е разчетен в бюджета. Сега обаче усилено се заговори, че дори "родителят" му - партия ГЕРБ, мисли дали да го остави в предизборната си програма.

В своята платформа Меглена Кунева категорично предвижда отмяната на данъка, като стига по-далече и обещава дори връщане на събраните суми на всички, чиито депозити са до 5 000 лв.

"Ако има нещо по-лошо от променянето на данък, то е непрекъснатото говорене за промени в данъчните ставки. Да се въвежда, да не се въвежда, пак да го въвеждаме, пък други начини да търсиме, и т.н. - без да има анализ на по-широката картина", коментира Руслан Стефанов, директор на икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията.

Данните на Българската народна банка показаха, че в края на годината има намаление на срочните депозити, обложени с десятъка, за сметка на увеличение при спестовните влогове, които останаха свободни. Според икономисти обаче, няма да има голямо разминаване между планираните постъпления от данъка и това, което реално ще се отчете в края на годината.

"Хората - особено тези с по-ниските депозити, държат бели пари за черни дни. Това им е функцията и те не биха рискували да ги превърнат в някакъв друг актив, т.е. да ги извадят и да търсят някакъв изход от този данък, просто защото парите им трябват в тази форма. Те искат да бъдат там, в банката", допълни Стефанов.

Очакваните приходи от данъка, които обяви вече бившият финансов министър Симеон Дянков, са около 120 млн. лв. Ако постъпленията вървят с темповете от януари, тази цифра почти ще се изпълни, посочва БНТ.