Хората, които си лягат много късно, тъй-наречените "нощни птици" или "сови", по-често си докарват високи доходи, установи испанско проучване, цитирано от в. "Дейли мейл".Екип психолози от университета в Мадрид подложил на изследване 1000 подрастващи.

Ранобудниците добре се представяли в училище, но на по-късен етап от живота "нощните птици" ги превъзхождали в работна среда.

Лягащите късно били по-здрави, по-заможни и по-умни от останалите, съобщи БТА.

В училище "нощните птици" получавали по-слаби оценки от ранобудниците средно с около 8 на сто.

Това, според учените, се дължи може би на факта, че ранната сутрешна програма се отразява зле на "нощните хора" и на способността им да учат.

Ставащите късно притежавали интелигентността, свързана с престижните професии и по-доброто заплащане.

Вижте още: Удивителни факти за съня

Ранобудниците показвали по-добри резултати на изпити, защото сутрешната учебна програма не била пригодена за лягащите късно и те губели конкуренцията на този етап от живота.

Учените изследвали навиците и биологичните часовници на тийнейджърите, за да определят кога си лягат и кога се събуждат.

Били взети предвид интелектът, свързан с решаването на проблемите, както и оценките по основните предмети.

Совите показали значително по-добри резултати в решаването на проблемите - един от важните показатели за общия интелект. Те проявили по-добри възможности в концептуалното и аналитичното мислене. А тези умения са неразривно свързани с иновативното мислене, с по-престижните професии и съответно с по-доброто заплащане.

Според специалистите "нощните птици" са по-екстровертни и креативни, това са поети, художници и изобретатели, докато ранобудниците са хора практични, от които стават чудесни държавни служители и счетоводители.

Вестникът припомня кои са ней-известните "нощни птици". Сред тях личат имената на Чарлз Дарвин, Уинстън Чърчил, Барак Обама, Кийт Ричардс, Елвис Пресли и др.

Сред най-знаменитите ранобудници са Наполеон, Ърнест Хемингуей, Джордж Буш, Кондолиза Райс и др.

Вижте още: Разкриха тайната на работоспособността на Маргарет Тачър