Пастърма от елен по 65 лева е един от най-търсените продукти от дивеч, който ценителите на качествената храна могат да си купят у нас. Солената цена не притеснява хората, които знаят, че мръвките от животни, израсли на воля в гората, са едни от най-полезните.

В момента на пазара може да се намерят родно производство ловджийски суджук и луканка по 37 лева, а сушеницата върви по 27 лв., пише вестник "Монитор".

Дивечовите деликатеси отново излизат на мода, а топготвачи купуват месо за заведенията си с предварителни заявки от единствения в страната цех за съхранение и транжиране на горски животни, който се намира в Държавно ловно стопанство „Росица”. Търсенето е много голямо, някои ресторанти вземат по половин тон мръвки на година, а цените на пържолите от български елени са значително по-ниски, отколкото доставените от чужбина.

В момента в магазина на стопанството филето от благороден елен е по 22.20 лева за кило, докато вносната стока достига 70 лева. Професионално ангажираните с приготвянето на изискани блюда не са единствените клиенти на цеха.

Тук пазаруват и хора, готови да платят малко повече за храната си, от магазина зареждат хладилниците си и жители на околните села и градове. Най-скъпо е филето от сърна – по 25 лева, за същия продукт от дива свиня се плащат по 15.60 лева.

Ето това са най-скъпите ястия в света

Цял женски глиган върви по 9 лева за килограм. Това обаче са предимно малки животни - до 20 кг, които са идеални за печене цели. Цената на колбасите с месо от дивеч се движи между 16.80 за салам от дива свиня до 26.40 за суджук.

По 65 лева се предлага еленска пастърма, родно производство от друг производител - кооперацията в с. Лесидрен. Там ловджийските суджук и луканка са по 37 лева, а сушеницата – по 27 лв.

Месото от дивеч се добива периодично. Сръндаците са разрешени за лов от 1 май до 30 октомври, а елените - от септември до 31 януари, по това време се ловува и за дива свиня, макар че за нея е разрешен целогодишно индивидуалният отстрел.

От дивеча се правят засукани манджи, които са на мода през последните години по столичните заведения. Годишно в България се получават повече от 700 тона дивечово месо по данни на хранителната агенция.

У нас обаче има едва две лицензирани кланици за дивечово месо, а съхранение може да се прави само в три пункта - ДЛС „Шерба”, ДЛС „Черни Лом” и ДЛС „Витошко-Студена”. Само в цеха в местността Лъгът у нас се правят и разфасовки.

Той е създаден като образец и се очаква в страната да бъдат направени още 5 микропредприятия, уточни Юлиян Русев, шеф на дирекция „Опазване на горите и лов” в ИАГ. Продажбата на месо се е „отпушила”, след като влезе в сила наредбата за директна продажба от малките производители, в която има специален раздел и за дивеча.

Нашето предприятие за преработка на месо от дивеч е създадено по българо-немска програма, съобщи за „Монитор” инж. Николай Тотев, експерт по ловните дейности на Северното централно предприятие. От стопанството са платили проектирането и построяването на сградата, а оборудването е подарено от немските партньори. Там може да се преработва дивечово месо от региона и околностите.

Има необходимите европейски сертификати, но все още не прави износ, защото търсенето е голямо и не успява да задоволи потребностите на родните купувачи. В момента се преработват 25 тона благороден елен, свиня и дива свиня. Предвижда се да се увеличи капацитетът на минипредприятието.

Целта е обемът на преработваното месо да достигне 35-40 тона, дори 50 тона годишно, каза инж. Тотев. Планира се към цеха да има и малко преработвателно предприятие, където да се произвеждат кренвирши, салами и луканки. Сега се налага да ползват услугите на други преработвателни предприятия, където дивечовите мръвки се дават за преработка на ишлеме.