Ако между 2007 и 2013 г. в България се изписаха кофи с мастило за повишаване на енергийната ефективност на сгради, предприятия и транспортни средства, то през програмния период 2014-2020 г. вероятно ще трябват цели цистерни.

Ако сравним парите, които оперативните програми предвиждат за тази дейност през отиващия си програмен период - приблизително 400 млн. лв., то през следващите 7 години инвестициите само в санирането на сгради ще са близо 1 млрд. лв. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев.

Писането и говоренето за енергийна ефективност обаче е най-малкият проблем. По-важният е, че България все още не е усвоила почти никакви средства от този програмен период, пише вестник "Труд".

От предвидените за енергийно обновяване на жилищния фонд 63 млн. лв. досега не е похарчен нито лев, тъй като процесът започна едва в средата на миналата година, а преди това трябваше да се изменят ред закони и наредби.

А от предвидените за повишаване на енергийната ефективност на малки и средни предприятия 300 млн. лв. досега има само един сключен договор. Затова и сумите за следващия програмен период може и да впечатляват с мащабите си, но по-важното е да се създадат възможности да се усвоят в максимална степен.

И все пак за какво ще отидат парите за енергийна ефективност от догодина?

Вчера Министерският съвет съобщи, че се създава работна група, която да координира усвояването на средствата за енергийна ефективност за следващия програмен период.

Макар че всичко все още е в сферата на преговорите с Европейската комисия, засега се очертава само в бюджета на оперативна програма “Региони в растеж” (сегашната “Регионално развитие”), да се съсредоточат близо 1 млрд. лв. само за енергийна ефективност.

Това е около 20% от целия бюджет на ОПРР, съобщи шефката на управляващия орган на програмата Деница Николова.

По приоритетна ос “Интегрирано и устойчиво градско развитие” само за саниране на сгради са предвидени към 650 млн. лв. Остатъкът до 1 млрд. лв. е за поощряване на монтирането на възобновяеми енергийни източници по сградите.

За разлика от сегашните 36 града, в които бе допуснато да се финансира обновяване на многофамилни жилищни сгради, през следващия период това ще важи за 67 града. Тези средства обаче ще отидат не само за жилищни сгради, а и за енергийно обновяване на културна, образователна, здравна, социална и спортна инфраструктура, каза Николова.

За последните трябва да се изразходват около 20% от предвидените 650 млн. лв., т.е. около 130 млн. лв. Но и останалите 520 млн. лв. няма да се похарчат директно изцяло само за саниране на жилищни сгради.

Предвидено е с част от тези пари да се създаде нов финансов инструмент за поощряване на включването на повече сгради в програмата. В сегашната програма с 13 млн. лв. бе създаден фонд за жилищно обновяване, за чийто управител бе избрана Корпоративна търговска банка.

Неговото предназначение е да отпуска нисколихвени заеми за собствениците на жилища, които нямат възможност да осигурят сами своята част от разходите за цялостното саниране на сградата. Засега и фондът не може да се похвали с някаква дейност, освен че усърдно рекламира заемите за саниране.

“В следващия програмен период ще търсим и други финансови инструменти освен този фонд. Предвидено е например част от парите да се предоставят не като заем, а под формата на безвъзмездна помощ, но само за ограничена част от кандидатите, които са в най-трудно материално положение”, каза Деница Николова.

Според нея правилото ще важи само там, където всичко друго в един блок или вход е готово и нещата опират само до едно или две семейства, заради чието затруднено материално положение процесът по санирането се спира.

В преговорния процес от управляващия орган са заложили отново на отстояването на поне 50-процентов грант, т.е. когато се санира цяла сграда с европейски пари, собствениците на жилища в нея да плащат само половината от разхода.

50% са максимумът, който по принцип може да отпусне Европейската комисия и той важи и за сегашната програма. Според зам.-министър Добромир Симидчиев обаче няма да е голяма беда, ако безвъзмездната помощ е и по-нисък процент, тъй като материалната заинтересованост е могъща движеща сила при санирането.

Друга важна особеност при отпускането на европейски средства за саниране на жилищни сгради е, че в следващия програмен период ще се признават и разходите за конструктивно укрепване на блоковете. Сега това не се прави, което изправя много потенциални кандидати пред непреодолими пречки.

Правилата за усвояване на парите сега например предвиждат сградите да минат през одит за конструктивните особености и през енергийно обследване. Ако обаче одитът покаже, че сградата има нужда от конструктивно укрепване, обитателите първо сами трябва да намерят средства за това и едва после могат да ползват европари за саниране.

Бизнесът усвоил 0 лв. за енергийна ефективност

Само един сключен договор за по-малко от 30 000 лв. и едва 5 проекта, минали през техническа оценка. Това са резултатите за осем месеца действие на схемата за подобряване на енергийната ефективност на малките и средните предприятия. За това време са подадени 77 проекта за общо 68 млн. лв.

Схемата е част от оперативна програма “Конкурентоспособност”. Бюджетът е 300 млн. лв., които се дават безвъзмездно на фирмите и още толкова средства под формата на кредити за съфинансиране за компаниите, които не могат да си ги осигурят сами.

Договарянето до момента е 0.02% от бюджета, а плащанията - нула. От министерството на икономиката, което ръководи програмата за бизнеса, очакваха голям интерес и бързо одобряване на проектите за енергийна ефективност, защото оценяването на предложенията беше изнесено извън администрацията.

Техническата част се разглежда от специално избрани консултанти, а финансовите параметри - от банките, отпускащи кредити за съфинансиране. Чиновниците само преглеждат административните документи. Въпреки това бизнесът се оказа затруднен от правилата, които сега се променят в крачка заради пропуски и промени в нормативната уредба.

За разлика от другите схеми по “Конкурентоспособност”, по тази от фирмите се иска предварително да посочат изпълнител, което бави процеса. За да се реши проблемът, от министерството на икономиката ще разрешат търговете за доставчици да се правят и след одобряването на проекта.

Ще се разшири и списъкът с оборудване, за което се отпускат пари. В момента машините са предварително определени и фирмите трябва да избират от тях.

169 искания има за блокове

Към момента в цялата страна са подадени 169 искания за саниране на жилищни блокове. По-голямата част от тях са за малки сгради с около 15 до 25 апартамента. 100 от тези предварителни заявления за интерес вече са одобрени, като най-много са в София - 45.

За 30 сгради има изготвени индикативни бюджети, от които на живеещите в сградата да стане ясно какво точно ще дължат за санирането. Първият договор бе подписан на 25 февруари за сграда в столицата. По него санирането на 6-етажен блок ще струва 120 000 лв.