Черпят майките с 50 лв. за Великден
Черпят майките за Великден. Еднократна помощ от 50 лева ще получат близо 40 хиляди жени, които в момента получават обезщетения за гледане на дете от 1 до 2 години.
Тази нова група от най-уязвимите българи влезе в пакета спешни мерки в последния момент преди разговорите в съвета за тристранно сътрудничество днес и заседанието на служебния кабинет утре.
Хиляди млади жени излязоха на протест в края на миналата година с искане обезщетението им за гледане на дете от първата до втората му година да се вдигне до 310 лв., колкото е минималната заплата. Сумата от 240 лв. стои замразена вече трета година.
Правителството на ГЕРБ отказа това увеличение и вместо това заложи 30 млн. лв. за строителство на детски ясли и градини. Целта бе майките да се връщат по-бързо на работа, като има къде да си оставят децата.
Разходите за майките са 2 млн. лв. Те са осигурени от орязаните бюджети на министерствата. Миналата седмица служебният кабинет взе близо 41 милиона от ведомствата, за да ги раздаде на бедните. Решението предизвика брожение сред министрите.
В помощ на бедните ще се отпуснат допълнително пари за социалните трапезарии в страната. Идеята е те да работят целогодишно, а не само от ноември до края на март.
Отделени са 3.4 млн. лв., с които ще се осигури безплатен топъл обяд на 10 хиляди бедни семейства и самотно живеещи възрастни и болни хора в 460 населени места в това число и 350 села, съобщи вестник "Стандарт".
Двете нови мерки са единодушно приети от работната група, която вчера обсъди как да бъдат разпределени отпуснатите от служебния кабинет 41 млн. лв. От тях 10.5 млн. лв. ще отидат за еднократни помощи за бедните.
Така например 36 100 домакинства ще получат по 65 лв. за отопление, след като тази зима помощта им е била отказана. Към тях се очакват да кандидатстват нови 20 хиляди семейства, чиито доходи надвишават с до 10 лв. минималния праг за отпускане на енергийна помощ.
Родителите на над 27 хиляди деца с увреждания пък ще получат по 50 лв. Еднократните помощи ще се получат в края на април - началото на май, обеща вицепремиерът и социален министър Деяна Костадинова.
Останалите 31 млн. лв. отиват за субсидии за наемане на безработни към вече гласувания бюджет на националния план за насърчаване на заетостта. Тези пари ще стигнат да се намери работа на близо 16 хиляди безработни, като с тях ще бъдат покрити разходите за заплати и осигуровки.
7500 дълготрайно безработни ще бъдат включени допълнително в програмата "От социални помощи към заетост". Така общините ще получат нови 12.5 млн. лв., за да разкрият работни места за нискоквалифицирани работници.
С 2000 души се завишава бройката на хората, загубили работа заради преструктуриране на производства и фалити на фирми. За разкриване на работни места за тях ще бъдат пренасочени над 4 млн. лв.
Ще се търси работа и на близо 2000 безработни младежи в частния сектор, както и на още 1200 в държавни и общински ведомства по програмата "Старт на кариерата".
Ще има насърчителни мерки за наемане на безработни самотни родители, майки с малки деца до 5-годишна възраст, хора с увреждания и в предпенсионна възраст. Програмата "Асистенти на хора с увреждания" ще бъде завишена с още 650 души.
Работодатели и синдикати от работната група не са приели предложението на държавата да се отпуснат по 2500 лв. на 300 безработни да започнат собствен бизнес. Мотивите им са, че тази мярка няма да доведе до някакъв ефект.
Те са призовали заделените за тази цел средства да се пренасочат към субсидиране на младежка заетост и стажантски програми, в това число и устройване на работа на младежи от интернатите, които сега завършват средното си образование.
На днешното заседание на тристранката отново се очаква да се поднови спорът за минималната заплата. Синдикатите настояват тя да се увеличи от 310 на 330 или 340 лв.
Против са работодателите и държавата, които смятат, че това ще доведе до съкращаване на нискоквалифицирана работна ръка в секторите на услугите и търговията, както и в редица малки предприятия.
Ще се дискутира и възможността за осигуряване на ваучери за храна на бедните. Проблемът е, че подобна мярка не може да мине без промяна в закона за държавния бюджет, казват противници на идеята.