Източването на средства чрез компютърни измами и комуникационни технологии взема връх у нас през последните години. Над 100 хил. зловредни кодове атакуват на ден компютритена българите. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Международната академия за обучение по киберразследвания Албена Спасова, която участва днес в семинар на тема "Противодействие на измами, извършени чрез употреба на информационни и комуникационни технологии", предаде БТА. Форумът се провежда в Бургас.

Честа практика сред престъпниците е да правят огледални сайтове на вече утвърдени за набиране на персонал за чужбина и за продажба на стоки и услуги. Така измамниците "точат" лични данни, обявяват банкови сметки, от които прибират милиони левове. Резултатът е хиляди излъгани потребители.

Атаката срещу сайтовете също е често срещано престъпление. Вчера примерно е бил "хакнат" роден сайт, който оперира с виртуални пари.

За да се предпазим от всякакви измами по интернет трябва да знаем някои основни правила.

Едно от тях е, че най-сигурният начин за плащане е чрез банков превод,каза Спасова.

За БТА експертът каза, че киберизмами се разследват трудно. Другото предизвикателство е, че интернет предоставя анонимност. Тоест тези, които извършват атаките, използват така наречените прокси сървъри, за прикриването на следите си.

Проследяването става по два начина - единият в реално време, когато трябва да се работи пряко с доставчика на интернет услуги.

Престъпниците работят предимно през нощта. Тогава това проследяване в реално време трудно се извършва. Другият вариант, който може да се прави е, когато се изиска информация от доставчика на интернет услуги. Но пък в различните страни информацията, която се пази, е за различни срокове от време.

За да си обменят нелегална информация много често тези, които извършват престъпления, използват стеганографията като метод за скриване на информация. Или криптират тази информация, като тогава само този, който има ключа за декриптиране, може да прочете съобщението, обясни Спасова.

На форума днес специалистите посочиха и използването на "зомбираните компютри" - т. нар. ботове. Тези ботове се намират в различни държави и могат да бъдат използвани за спам атаки, или динамичен фишинг за кражба на самоличност.

На въпрос какво се случва когато дела за компютърни измами влязат в съд, Спасова отговори, че са необходими серия отобучения и за съдии, и за прокурори, за да могат да разбират технологията на тези нови престъпления. Има неразбиране на този вид престъпления и това е навсякъде, не само в България. Затова е важно полиция, прокуратура и съд да работят заедно, ръка за ръка, за да могат да обменят информация и да се запознават с тези нови форми на измама, допълни Спасова.

Илона Кръстенякова, прокурор от Висша касационна прокуратура каза, че фактът, че все още нямаме електронно правителство има и положителна страна. Това е така, защото ако цялата информация на България е съсредоточена в мрежата, ние ставаме потенциална жертва за много мащабни кибер престъпления и трябва много сериозно да помислим за защитата на тези данни. Хакването на информацията на една цяла държава може да доведе до изключително сериозен икономически срив с последствия години напред.

Необходимо е да има правила за работата в мрежата и за ползванена Интернет, които да защитят сигурността на информацията и правата на публичните и частните субекти. Постоянно трябва да тече кампания за информираност на широката общественост за опасностите в интернет, трябва паралелно да се обучават и специализираните структури, които работят за сигурността на информацията - и държавни, и частни, посочи Кръстенякова.