Докато във Вашингтон вниманието на конгресмените е фокусирано върху законодателните промени за контрол върху търговията с огнестрелни оръжия, вдъхновени от масовото убийство в град Нютаун, в щата Кънектикът, учени от Университета на Кънектикът, продължават да анализират гените на масовият убиец. Целта е да установят дали подобни серийни убийства са генетично заложени.

Масовият убиец беше на 20 години и се казваше Адам Ланза. На 14 декември той отне живота на 27 души, от които 20 деца. Сред жертвите беше и неговата майка. После Ланза се самоуби. Близки на убиеца го описаха като много интелигентен, но същевременно затворен и странен.

Сега учените от Кънектикът се опитват да установят какво го е накарало да застреля 27 невинни хора. Анализите на ДНК материал, взет от Ланза протичат при пълна секретност. Дори не се знае от коя част на тялото му са взети пробите. Вероятно са от клетки от мозъка, но може и от клетки, взети от косата му.

Учените ще се опитат да установят дали има ген, който превръща някои напълно нормални на вид хора в демони и дали в бъдеще масовите убийци ще могат да бъдат забелязвани именно по този особен ген и техните престъпления да бъдат предотвратявани.

Анализите на учените от Университета в Кънектикът обаче пораждат противоречиви реакции. Според някои специалисти като доктор Арт Боде, директор на отдела за молекулярна и човешка генетика в колежа Бейлър по медицина в Хюстън, изучаването на хора като Ланза ще позволи един ден да се намалят масовите убийства. Според Катлийн Търнър, невролог от Университета в Оксфорд повече познание относно масовите убийци никога не е излишно.

Анализите на Ланза са първите, в които учените проучват ДНК материал от масов убиец. Но те далеч не са първият опит да се проучи по подобен начин някой убиец. През 1931 г. мозъкът на Вампира от Дюселдорф Петер Кюртен, известен сериен убиец, е бил изваден от тялото му след неговата екзекуция и бил проучен, но учените не успели да стигнат до никакви полезни изводи. Днес мозъкът е експонат в музей в град Рипли, в щата исконсин.

Адам Ланза През последното десетилетие доктор Кент Кийл, невролог в Университета на Ню Мексико е посетил осем строго охранявани затвора в два американски щата и е разгледал мозъка на престъпниците с преносим ядрено-магнитен резонанс, за да види дали има разлика между този на хората, определяни като психопати и този на крадците. Доктор Кийл, подобно на негови колеги преди това открил, че при мозъците на психопатите имало много ниска плътност в паралимбичната система, зона в мозъка, свързвана с "обработката" на емоциите.

Според учените това може да е генетично заложено. Резултатът от тази ниска плътност в мозъчната зона е, че психопатите са склонни към импулсивност и почти не демонстрират чувство на вина, угризение или на състрадание.

За сметка на това масовите убийци имат склонността да са изключително депресирани, склонни съм към самозаблуда до степен на психоза, съпровождана с халюцинации и чуването на гласове. Понякога като Ланза те са хора с психологически незрял мозък, съчетан със свръхчувствителност, които решават да си отмъщават на света заради несправедливостите, които, според тях, той им е причинил.

В последните години има огромен напредък в ДНК изследванията и учените вече са способни да идентифицират специфични гени, които са свързани с агресивно и антисоциално поведение, в частност гена MAO-A, наречен още Гена на воина, който, както изглежда, се наследява.

Изследване на датски близнаци пък показа 50-процентна вероятност датчанин, който имал идентичен близнак с криминално досие, също да попадне в затвора, отколкото средностатистическият датчанин. При неидентичните близнаци вероятността и двамата да са криминално проявени е между 15 и 30%.

Други проучвания относно осиновените деца, направени в различни точки на света, пък показаха, че осиновеното дете с биологични родители престъпници е по-вероятно да стане също престъпник, дори и неговите осиновители да спазват стриктно законите.

Подобни анализи обаче се сблъскват с голяма опозиция. Според противниците им, те само ще доведат до изолацията и демонизирането на хора, които са се оказали просто в плен на гените си. Освен това аргументът, че склонността към престъпления е генетично заложена, ще навреди на схващането, че престъпниците могат да се превъзпитават и интегрират отново в обществото.