Предстои до тази есен да се изработят конкретни програми, които да позволят на България да използва европейските средства за борба срещу младежката безработица, обяви премиерът Пламен Орешарски в Брюксел.

Той изтъкна, че целта е да бъдат подкрепени най-голям брой младежи. Според министър-председателя е важно да се изготви програма за гарантиране на първо работно място на младите хора до 4 месеца след като завършат образованието си или са останали без работа, съобщиха от правителствената пресслужба.

Очаква се България да получи поне 100 милиона евро от Европейския съюз през следващите две години за стимулиране на младежката заетост, предаде БГНЕС. Премиерът отбеляза, че дневният ред на Европейския съвет до голяма степен съвпада с въпросите, които са във фокуса на програмата на правителството.

Пламен Орешарски съобщи, че на Съвета е поставил и въпроса удължаване на срока, в който България може да усвоява парите от сегашния седемгодишен европейски бюджет. За съжаление, обаче, страната ни е пропуснала шанса да договори отстъпки през февруари, когато темата е била приключена, посочи премиерът.

Орешарски обяви още, че възнамерява да представя пред българските граждани и пред Народното събрание регулярни отчети. "Ще се отчитаме всяка седмица за свършеното от правителството", каза премиерът. Той напомни, че вече е инициирал създаването на обществен съвет към Министерския съвет и е разпоредил на министрите да направят такива обществени съвети към ведомствата си. Орешарски изтъкна, че ще води активен диалог с всички.

В отговор на журналистически въпрос, Орешарски посочи, че европейските лидери в разговорите си с него не са поставяли темата за ситуацията в България, а са му пожелали успех в работата му като министър-председател.

Друга голяма тема на заседанието в Брюксел е преодоляването на затрудненията с финансирането за бизнеса. Според премиера решението трябва да се търси в допълнителните инструменти, които предстои да се изработват с основен източник Европейската инвестиционна банка в съчетание с кохезионните фондове. Целта е да се създадат по-добри предпоставки за финансиране преимуществено на малкия и на средния бизнес. "Работата продължава в този план и предстои ЕИБ да конкретизира използвания инструментариум", отбеляза Орешарски, като уточни, че на този етап няма разработени проекти.

Той посочи, че Българската банка за развитие вече има начални комуникации с ЕИБ. Засега страната ни се опитва да привлече допълнителни ресурси в банката като част от правителствената политика, но е хубаво местният инструмент да се съчетае с ЕИБ. При реализирането на подкрепящите мерки за бизнеса правителството ще се стреми към ниски лихви за отпусканите заеми. По думите му в момента лихвите, особено за малкия стартиращ бизнес, са на равнища, обезсмислящи заема.

По отношение на регулаторните режими премиерът отбеляза, че има голямо съвпадение на местния дебат, който започна през последните седмици в България, с общоевропейския. "Аз съм удовлетворен, че въпросът на общностно ниво е поставен. Част от нашите бюрократични и регулаторни тежести произтичат от приложението на различни директиви. Радвам се, че на европейско ниво ще има усилия за намаляване и олекотяване на тези режими", каза още министър-председателят.

Той определи като добра новина усилията на Сърбия и Косово за стартиране на разговори по присъединяване на Сърбия и асоцииране на Косово. Орешарски препотвърди българската позиция за присъединяването на всички наши западни съседи към ЕС. "Специално по отношение на Сърбия в преговорите ние ще настояваме за добросъседство и за зачитане на малцинствата – условия, които и сега са дефинирани. Запазваме пълна приемственост по отношение на подкрепата ни за нашата западна съседка", добави Орешарски. Той поздрави Хърватия за членството й в ЕС от 1 юли, а Латвия – за влизането й в еврозоната от началото на следващата година.

По отношение на новото развитие по проекта НАБУКО Орешарски изрази съжаление, че е избран алтернативен коридор, който изключва България. "Хубавото в лошата новина, че трасето е близо до нас и ще имаме друг източник на азербайджански газ", коментира премиерът. Той посочи, че изграждането на интерконектора с Гърция вече е в напреднал етап. "Тази връзка става особено важна, за да можем след 2018 г., когато е пусковият срок на тръбопровода, да имаме диверсифицираност на газ – нещо, за което работим много отдавна и доскоро изглеждаше трудно осъществимо без алтернативен източник", добави Орешарски. Във връзка с Южен поток той изрази надежда, че руската страна ще напредне в разговорите си с Европейската комисия. "Ние, като държава-членка, трябва да се придържаме към европейските изисквания и да се съобразяваме изцяло с тях", каза Орешарски.