Развиващите се европейски държави изглежда се откъсват от продължилите пет години икономически проблеми, породени от финансовата криза, а регионът дори може да е на прага на нов икономически растеж, твърдят експерти.

Изпълнителният директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард заяви, че “най-лошото вероятно е отминало” за региона, след като той отчете положителен икономически растеж за първото тримесечие на годината.

“Доказателствата за вероятен икономически ръст са най-силни в развиващите се европейски държави и най-слаби в развиващите се азиатски държави,” според анализатори на Capital Economics.

Развиващите се европейски държави, които отдавна са кръстопът между Изтока и Запада, включват бившите комунистически държави в ЕС и еврозоната.

Тук е включена и Турция, която има сериозен износ за еврозоната, както и по-слабо развитите балкански страни, Русия и някои страни от ОНД. Населението им е около 400 милиона, в сравнение с близо 500 милиона за ЕС.

В много от тези страни икономическият растеж се очаква да се ускори, ако в еврозоната няма проблеми в следващите 18 месеца, споделят икономисти пред AFP. “Регионът може да отчита икономически растеж от 3.0-4.0% годишно от 2015 г. нататък,” казва Уилям Джаксън от Capital Economics.

Той също така смята, че източноевропейските икономики са “по-конкурентоспособни”, в сравнение със засегнатите от кризата държави по южната периферия на еврозоната. Това виждане се споделя и от икономисти на щатската IHS, които прогнозират 22.4% икономически растеж в региона за периода 2013-2018 г., в сравнение с 6.3% ръст за еврозоната.

“Ниското ниво на публичния дълг, позицията на производствен център тясно интегриран със Западна Европа и ниските доходи, означават, че регионът има още доста да наваксва по отношение на икономическия растеж,” казва Джаксън. Тези качества не убягват на Китай, който гледа на региона като на място за навлизане в ЕС.

Въпреки че китайските инвестиции са все още малки, обещание на премиера Вън Цзябао през април миналата година за отпускането на 10.5 млрд. долара кредитни линии доведе до “дискусии за инвестиционни споразумения с няколко страни в региона,” казва икономистът от IHS Чарлз Мовит.

Китай може да изпраща части за сглобяване на различни продукти и да използва региона като “задна врата за вход в ЕС, особено в сферата на автомобилната индустрия,” казва Мовит пред AFP.

Умереният ръст на кредитирането в Централна Европа обаче ще ограничи ролята на местното търсене като двигател на икономическия растеж в краткосрочен план, предупреждава Мовит. Западноевропейските банки, които доминират в банковия сектор в региона, продължават да бъдат предпазливи по отношение на предприемането на рискове.

Полша, Румъния и най-вече Унгария намалиха лихвените си проценти, за да стимулират търсенето. Основната лихва в Чехия е близо до нула. Турция намали лихвата си през май, но вече започна да обръща посоката.

Полша, която има таван на дълга, ограничаващ фискалните стимули, използва монетарната си политика, за да подсили икономическия растеж, намалявайки основната си лихва до рекордно ниските 2.5%.

Управителят на полската централна банка Марек Белка заяви наскоро, че засега се отлагат по-нататъшни понижения на лихвата на фона на признаците, че икономиката се възстановява.

“Мисля, че най-лошото отмина, но това не означава, че това, което идва, е изключително добро,” казва Белка, който също така оглавява борда на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Полша е единствената държава в ЕС, която избегна рецесията. От МВФ прогнозират ръст от 1.1% за страната през тази година, който ще се ускори до 3.5% до 2018 г.

Въпреки протестите напоследък и уязвимостта й по отношение на отлива на капитали, Турция “може дори да отчете икономически растеж от 5% на година” след 2015 г., благодарение на големия й местен пазар, смята Джаксън.

Хърватия, Чехия, Словения и Украйна се опитват да избегнат рецесията, докато икономиките на България, Румъния и Словакия все още са изправени пред риска от свиване.

Тенденциите при икономиката на еврозоната са от съществено значение за скоростта на възстановяване на тези държави.

Словения, която е част от ЕС, е в най-лошо положение, с очаквания за свиване на икономиката с 2.5% през тази година, казва икономистът от ЕБВР Пироска Наги пред AFP.

Хърватия, която стана 28-ия член на ЕС на 1 юли, е в рецесия или пък не отчита икономически ръст в последните четири години и има нужда от структурни реформи.

Руската икономика, в основата на която е добивът на петрол и газ, расте с доста по-малко от потенциала й на двигател за световната икономика, според Наги. Очакванията са за 2.0-2.2% ръст на руската икономика през тази година, който вероятно ще се ускори до 3.0% през 2014 г.

Русия има нужда от реформи, за да повиши доверието в бизнес средата си, което е ключов фактор за привличането на инвестиции.