За втора поредна година Първа инвестиционна банка организира конкурс „Най-добра българска фирма на годината“. За да научим повече за конкурса и какви фирми могат да участват на него екипът на Profit.bg се срещна с член на журито - Кънчо Стойчев, съосновател на Галъп Интернешънъл.

Господин Стойчев, бихте ли ни разяснили повече около конкурса, в който миналата година, на първото издание, се включиха над 70 български фирми?

Така се получи през последните 10 години, че българският производител не просто остана встрани, а направо бе изхвърлен от обществено-политическия живот. Тоест хората, които са се нагърбили да създават работни места, българска продукция и за страната, и за чужбина, са извън фокуса на вниманието.

А брутният вътрешен продукт, който те произвеждат, са нашите пари – нашите пари като граждани, които ние чрез законите предоставяме на държавата и с които искаме тази държава да изпълнява функции за по-добър живот. Така се получава парадокс – чудим се защо не ни е добра държавата и не живеем достатъчно добре, а не се вглеждаме в онези структури, които в най-голяма степен имат отношение как живеем и какво е нашето общество.

Пренебрегната е тематиката за българския производител – на държавно ниво, включително и на ниво обикновени граждани. Рядко се замисляме, че като отидем в магазина и купим кило кренвирши, ако те са български, 30 стотинки ще останат при нас – ДДС и данък печалба. И обратно, когато купуваме вносни кренвирши, тези пари подпомагат френската икономика, френските работници и съответно там, който го е произвел. Без всички ние да добием съзнанието да защитаваме и се грижим за българското производство, включително и когато е възможно да купуваме повече български стоки (когато е качествено). Ако имаме тази мисъл ще работим повече за себе си, а не за други народи.

Какви фирми могат да участват и какъв е срока?

Става дума за фирми с преобладаващо български капитал и налагащи български бранд, тоест българска запазена търговска марка, тоест различими като български. Не защото например производителят Данон, който произвежда кисело мляко, не е български, да това е българска фирма, защото произвежда по българско законодателство, но марката е чужда. Ние искаме малко повече да фокусираме вниманието върху български брандове. Срокът е до 28 октомври, може да се участва чрез заявка с попълване на въпросник и на сайта на инициативата има достатъчно информация.

В журито личат доста известни имена, включително г-н Хърсев. Кои са останалите лица от които ще зависят призовите места.

Журито не се различава от миналата година, Димитър Костов, финансист и изп. директор в ПИБ. Васил Христов също е изп. директор на банката, Светла Костадинова от института за пазарна икономика, Венелина Гочева – журналист, Лъчезар Богданов – един от водещите икономисти в страната, Йордан Матеев – главен редактор на сп. Форбс.

Какво ще получат победителите в конкурса?

Наградите са в три категории, като са много добре подбрани тази година. Те са награди в категории микро- и малки фирми, там наградата е златно кюлче. Наградата в категория средни и големи фирми е уникална монета „Панагюрско съкровище“ в съвсем ограничен тираж от едва 5 000. Награда има за фирма на публиката – монета „Българска роза“, златна монета, уникално произведение.

Споменахте, че това е един от най-прозрачните конкурси. Какво очаквате тази година?

Конкурсът е изключително прозрачен, той се базира на въпросния въпросник за фирмите, които има с какво да се похвалят. В този смисъл няма никаква външна намеса. Всяка фирма, която отговаря на изискванията, може да участва, от там нататък критериите са базирани върху обективни показатели. Има доста сметки, които журито прави, за да може да ги класира и наистина да е елиминиран почти докрай субективния фактор. Обикновено на финала, когато се решават наградите, винаги стигаме до ситуация, при която обективните фактори са почти равни, и тогава се задейства субективният фактор.