При присъединяването на България към ЕС, в страната беше наложен седемгодишен мораториум върху продажбата на земеделска земя на чуждестранни физически лица. Срокът му изтича на 01.01.2014 г. От тази дата нататък гражданите на ЕС ще могат свободно да закупуват парцели в България. Подобни сделки досега бяха възможни само за юридически лица, пише Deutsche Welle.

През последните седмици мнозина надигнаха глас срещу отпадането на мораториума. Българските фермери например настояват забраната да бъде удължена. От Атака пък излязоха с конкретно предложение за нов срок - според представителите на тази партия забраната чужденци да купуват земя трябва да остане в сила до 2020-та. Опасенията им са, че може да се стигне до масово изкупуване на земеделска земя от чужди инвеститори.

Факт е, че в България цената на земеделската земя все още е много по-ниска, отколкото в Централна и Западна Европа. Известно е и обаче следното: в последно време инвестициите в земеделски земи загубиха част от своята атрактивност.

Досега в земеделския сектор в България са инвестирани едва 0.5% от 22-та млрд. евро чужди капиталовложения, привлечени през последните две десетилетия в българската икономика. Част от направените инвестиции обаче вече се изтеглят поради инкасираните загуби, свързани с огромните разходи и слабите реколти. Достатъчно е да споменем провала на първия проект за обработване на земи в Северозападна България с китайски държавни капитали. Същевременно броят на дребните селскостопански производители в страната непрекъснато намалява. Едва 5% от тях са млади фермери на възраст до 35 години, което е три пъти по-малко от средния показател за ЕС. Всичко това се случва на фона на застаряващото и умиращо българско село.

Навремето един от мотивите за налагане на мораториума бе да се стабилизира цената на обработваемите площи на равнища, които са близки до средноевропейските. Това не се случи независимо от ръста на цените (3 пъти от 2007-ма насам). Освен това изпълнението на европейската Програма за развитие на селските райони в България, която трябваше да подобри жизнения стандарт, да обнови инфраструктурата на обширни западнали краища и да създаде нови работни места в селата, беше отчетено като крайно незадоволително, казва бившата евродепутатка Петя Ставрева, лидер на партия Обединени земеделци.

Нейната партия не е против това чужди граждани да могат да придобиват земеделски земи, но настоява за въвеждането на правила, които да предпазят най-ценния български ресурс от възможни спекулации. Ставрева цитира информации на български браншови организации, според които в Испания съществувало например следното правило: на чужденци да се продават не повече от 15% до 20% от земите в отделните землища. В Латвия пък този дял достигал 50%. Ние не сме против продажбата на земя на чуждестранни граждани, но настояваме за дебат, на който да се чуят предложенията на експерти, собственици и арендатори за изработването на правила, които да смекчат последствията от вдигането на мораториума. Остават само три месеца, а институциите мълчат, изтъква лидерът на Обединени земеделци.

Страхът на българите е неоправдан

От удължаването на мораториума за продажба на земеделски земи интерес имат единствено крупните арендатори и фондовете за изкупуване на ниви на безценица. И понастоящем регистрираните в България търговски дружества на чужденци могат да купуват неограничени количества земеделски земи, но интересът на задграничните инвеститори към българското селско стопанство е символичен, изтъква икономистът Красен Станчев.

Според него, евтинията на българските ниви е само привидна. Всъщност инвестициите в българското земеделие са скъпо начинание. Разходите, които са нужни, за да се превърнат българските ниви в ефективно средство за производство - за различни мелиорации, механична обработка, торове и препарати - надвишават минимум 2-3 пъти цената на декар обработваема земя. В тези сметки не влизат и още по-сериозните харчове за създаване на нови трайни насаждения. Според едно изследване на Института за пазарна икономика, капиталовите разходи на ползвателите на земеделски земи в България са относително най-големите в целия Европейски съюз и влияят негативно на конкурентоспособността на българското земеделие, обяснява икономистът.

Красен Станчев не е съгласен с тезата, че навлизането на чужди инвестиции в българското земеделие било начин за заграбване и изнасяне зад граница на европейските субсидии, които изначално били предназначени за подпомагане на българските фермери. Всъщност субсидиите отиват в ръцете на български граждани и фирми, които са огромното болшинство от арендаторите в страната. Именно това е една от причините за разцвета на зърнопроизводството, при което механизираното засаждане на огромни площи с бързооборотни насаждения води до най-ниските цени за усвояване на европейските плащания за единица обработваема площ. Целта на привържениците на продължаването на мораториума е тази ситуация да остане неизменна години наред. Дребните производители няма да спечелят нито от вдигането, нито от оставането на мораториума в сила, убеден е Станчев.

Що се отнася до ситуацията в другите страни-членки на ЕС, Красен Станчев казва: Въпреки че в нито една от новите членки на ЕС мораториумите върху продажбата на земеделски земи за чуждестранни физически лица не бяха удължени, в Полша, в Унгария, Чехия или Прибалтика не се забелязва наплив от задгранични купувачи на ниви. Сегашните управници в София обаче ще направят всичко възможно да оставят мораториума в сила, което е лоша прогноза за перспективите пред земеделието и собствениците на земеделски земи в България.

Икономистът дава още няколко примера: В Гърция има политика, ограничаваща придобиването на земя от чужденци, но тя засяга само крайграничните райони. В Турция пък от времето на султаните действително съществуват разпоредби, които не забраняват продажбата на ниви на чужденци, но практически я обезсмислят с предвидените административни лабиринти.

Турците ще изкупят българските земи?

Според икономиста, страховете, че турците ще изкупят българската земя са неоправдани, защото България прилага реципрочни правила за граждани на страни извън ЕС, които биха искали да закупят земи в страната. Ако техните правила уронват възможността на български граждани да направят същото в държави като Турция например, тамошните административни ограничения автоматично се пренасят върху желаещите да закупят българска земя турски граждани, уверява икономистът Красен Станчев.

Според него падането на мораториума няма да доведе до нов имотен балон с чуждо участие, подобен на този след строителния бум в българските курорти. В сегашната криза няма да се намерят кандидати за подобна авантюра, в която липсват дори красиви гледки към плажове и ски-писти, посочва Станчев.

Той и бившата евродепутатка Петя Ставрева са убедени, че европейските програми за българските селски райони трябва да бъдат преосмислени, за да се подобри достъпът на дребните земеделски производители и селските общини до тях.