Данъкът върху авансово платените лихви не противоречи на конституцията - това излиза от единодушното решение на Конституционния съд да не се отменя текст от Закона за данъците на физическите лица, съобщи в. "Сега".

Съдът беше сезиран в средата на март от омбудсмана Константин Пенчев с искане за отмяна на облагането на авансово получени лихви по депозити за периода, в който законът не е бил в сила. Според него чл. 11, ал. 5 от закона противоречи на Конституцията.

Наредбата гласи, че при авансово изплащане на дохода от лихви по депозитни сметки в търговски банки същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.

"Недопустимо е държавата да се намесва по този начин в едно съществуващо правоотношение и да го преурежда в своя полза", писа в искането си Пенчев.

Според конституционните съдии обаче доходът от лихви по депозитни сметки се смята за придобит на датата на падежа, т.е. данъкът става дължим към момента на изтичане на срока, за който е сключен договорът за депозита. Така законодателят е приравнил авансовите с нормалните лихви.

Авансово платената лихва все още не е годна за облагане данъчна основа, защото окончателният размер на получения доход ще стане известен едва към момента на изтичане срока на депозита или на предсрочното му прекратяване, смятат съдиите.

В решението се посочва, че авансовото плащане на лихви преди 31 декември 2012 г. не е моментът, в който данъчното задължение става изискуемо. Този момент е обвързан с падежа на депозита, който настъпва след 1 януари 2013 г., когато законът влиза в сила.

Данъкът от 10% върху лихвите по депозитите трябваше да вкара в хазната допълнителни средства за увеличението на пенсиите. Според сметките на бившия финансов министър Симеон Дянков се очакваха приходи от 120 млн. лв. От този данък до края на септември бяха събрани 64 млн. лв.