„Прекратяваме досегашната практика всяка година да се дава допълнителен ресурс на всяко ведомство, без да е ясен резултатът от разпределението му“. Това каза пред в. „Стандарт“ финансовият министър Петър Чобанов. „Допълнителни средства ще се отпускат само срещу конкретни проекти, с които се подобряват услугите за хората и бизнеса. Това е философията на бюджет 2014. Без това фискалната дисциплина не може да бъде устойчива в средносрочен план“, заяви той.

Чобанов обясни, че от догодина ще бъдат намалени т. нар.административни бюджети на министерствата, но ще бъдат предвидени допълнителни 100 милиона за образование, както и ресурс от 500 милиона за националната публична инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите".

„Други мерки, които засягат цялостната икономическа среда, са предложенията ни в данъчното законодателство за намаляване на административната тежест, както и за подобряване на функционирането на единната сметка“, каза още Чобанов.

„Не трябва да разглеждаме бюджета само като инструмент за по-висок икономически растеж, а цялостното отношение, което има правителството чрез своята програма. Вече приехме два пакета за намаляване на административната тежест, а промени в ЗОП се обсъждат в парламента. Целта е да повишим конкуренцията в икономиката, да осигурим по-добра защита на потребителите и по този начин в тях да остане ресурс, който да бъде насочен към потребление, а оттам към растеж.

Осигурявайки по-добра среда и възможност бизнесът да реализира своите проекти, ще го стимулираме отново да започне да мисли за инвестиции. Тъй като основният проблем за икономиката през последните години е ниското ниво на вътрешни инвестиции. В реално изражение през 2012 г. те са с 37% по-ниски от 2008 г. - годината преди кризата. Нашата прогноза показва, че този спад ще продължи и през тази година“, допълва той.

Той допълва, че ролята на Българската банка за развитие (ББР) за стимулиране на икономическия растеж ще бъде в посока стимулиране на малкия и среден бизнес. Финансовият министър отбеляза, че банката разполага с достатъчен ресурс, но се водят преговори и с Европейската инвестиционна банка да нова схема, която отново да бъде насочена към финансиране на МСП.

„Таванът на този ресурс ще бъде 300 млн. лв. и ако бъде използван оптимално, ще допринесе за ускоряване на икономическия растеж и ще раздвижи кредитирането в страната. Обсъждаме с ръководството на банката и възможности за популяризиране на дейността и тя да достига до бизнеса в отделните региони. Предстои да бъде приета и нова стратегия на банката“, каза още министърът.

По думите му в края на 2013 г. държавният дълг се очаква да бъде 14.6 млрд. лв., а в края на 2014 г. да бъде 18 млрд. лв., т.е. да нарасне с 3.4 млрд. лв.

Веднага след това през януари 2015 г. ще бъдат изплатени емисия глобални облигации, което ще доведе до намаляване на дълга с 1.7 млрд. лв. Новоемитираният дълг през 2014 г., който ще падежира през следващите години, ще бъде в размер на 4.4 млрд. лв.

„ Планира се активно участие на международните финансови пазари“, отговори Чобанов на въпрос планира ли се нова емисия еврооблигации на международните пазари през 2014 г. „Правим пазарни проучвания за възможността и периода, през който ще бъде емитиран този дълг, както и за неговия размер, но финансовите пазари са доста динамични в последните години. Зависят от доста фактори, свързани и с развитието на някои европейски страни, на САЩ, свързани с въвеждане на новите регулации на финансовите системи в ЕС. Така че това е един комплексен проблем и директен отговор за това в какъв размер и кога ще бъде емитиран този дълг не може да бъде даден, но разполагаме с един доста голям набор от инструменти“.

За процедурата за пласиране на 360 млн. евро дълг на пазара в Германия, Чобанов каза, че е избран консорциум от две банки на базата на конкурсна процедура.

„Избраните банки поеха ангажимент по линия на конкретни институционални инвеститори да придвижат процедурата и в следващите етапи, свързани с набавянето на този ресурс. Това е нов за България инструмент, но той също е оценка как инвеститорите ни възприемат. Това са висококачествени инвеститори, предимно на германския пазар. Те не предоставят ресурс на който и да е“, каза още финансовият министър. „От оценката, която ще получим с доходността по дълга, който ще поемем, ще се види, че опасенията за това как България се страхува да излезе на международните пазари и затова използва този инструмент, са неоснователни.

Реално страната ни пак е на пазарите, пак е оценявана от висококачествени институционални международни инвеститори. Времето, което отне актуализацията на бюджета и ограниченията, които поставят лимитите на дълга, ни насочиха към избор на този инструмент, който досега не беше използван в България. И мисля, че той ще се окаже успешен“, допълва министърът.