Нашият капиталов пазар е доста млад, новата му история започна след 1992 г., а първата фондова борса е създадена през 1914 г. Това не означава, че през цялото време е имало борса и търговия – в периода след 1947 г. такава не е имало – собствеността на всичко е била държавна, а държавата сама със себе си не търгува.

Това разказва Румен Соколов, управител на Сервиз Финансови Пазари, дъщерно дружество на Българска фондова борса – София в серията от материали за историята на капиталовия ни пазар.

„Моите спомени от пазара са свързани с всички вече над 20 години от новата история, като се започне със създаването на първите борси, премине се през двайсетината такива през 1994 г., нерегулираната, но доста активна за времето си борсова търговия и първите сривове и разочаровани инвеститори", казва още той.

На хората, които търгуват или са инвеститори и акционери в публични компании, в момента сигурно ще им се стори странно и учудващо, но преди 20 години в страната имаше над 20 борси, спомня си още Соколов. Търговията се осъществяваше без закон, без комисия, а дружествата обещаваха каква ли не доходност.

Историята обаче в България (а и не само тук) се помни малко. В периода 1991-1994 доста акционерни дружества набраха капитал чрез емитиране на акции, но в следващите години акциите се обезцениха многократно и хората загубиха парите си.

Желанието за бързи и големи печалби доведе до игнориране на риска от тези инвестиции. Помня опашките пред офисите на няколко дружества за закупуване на временни удостоверения.

Обещания за дивиденти от по 60, 80 и по-високи проценти караха хората да вадят спестявания и да инвестират. След това дойдоха другите опашки – за спасяване на инвестициите, но за доста вече бе късно.

Колко хора обаче си спомнят дружества като Ийст-Уест Интернешънъл, Лайф-чойс интернешънъл, Демос, които просто събраха капитал и не правиха нищо. Други като няколко банки, Лекс, ТБС Хотели, Хранков осъществиха някаква дейност – банкова, търговска и хотели, която обаче замря във времето.

По-младите (родени след 1989) пък едва ли са чували за тях. А историята трябва да се помни и разказва, за да не правят отново подобни грешки от инвеститорите.

През 1995 г. най-накрая държавата се сети, че трябва да има регулация и започна изграждането на инфраструктурата. Няколко борси също се обединиха в една, като и тук държавата се включи като гарант. През следващата година станахме свидетели на приемането на закон, създаване на комисия и официално спиране на търговията.

Търговията спря, защото нямаше лицензирана борса, лицензирани посредници и дружества с потвърдени проспекти, чиито акции да се търгуват.

През 1996 г. започна масовата приватизация. Процес за раздържавяване на активи чрез участието на широк кръг българи. Участваха много хора, почти всички с възможност за участие, създадоха се приватизационни фондове. Това доведе до нови надежди за развитие на капиталовия пазар.

За съжаление, трябваше да минат няколко трудни години преди пазарът да тръгне нагоре по-сериозно в края на 2001 г. За това помогнаха и няколко законодателни промени, свързани със защитата на инвеститорите.

Историята от последното десетилетие се познава по-добре, еуфорията в един момент беше голяма. Но някои грешки не бяха избегнати. Доста хора отново решиха, че може да спечелят бързо и безпроблемно и рискуваха много. В основата обаче трябва да стои познанието и заинтересоваността от това къде се влагат парите.

Не просто да ги дадеш за нещо, а и да се интересуваш какво става с това нещо с течение на времето. Независимо дали е стока или инвестиция. Аз смятам, че човек винаги трябва да търси възможностите в живота, но трябва да преценява риска и да знае какви са му способностите, заключва Соколов.