Украинският президент Виктор Янукович се съгласи да се проведат предсрочни избори тази година, макар че думите му трудно могат да се вземат на сериозно.

Това заяви днес полският премиер Доналд Туск след обсъждане на ситуацията в Украйна с бившия президент Александър Квашневски, политици и експерти.

Според Туск, министърите на външните работи на Полша, Германия и Франция са в Киев на дипломатическа мисия, работят върху споразумение, което да помогне за спиране на насилието в Украйна. Сега то се съгласува с опозицията .

"С президента Янукович се договорихме, че предсрочни избори трябва да се проведат най-рано през тази година. Това включва както на президентски, така и парламентарните избори.

Ще се сформира правителство на националното единство в рамките на 10 дни, както и изменения и допълнения на Конституцията на Украйна до началото на това лято", каза Туск, цитиран от БГНЕС.

"Въпреки това е трудно да се приемат като сериозни тези предложения , ако говорим за ангажимента на президента Виктор Янукович. Опитът показва, че обещанията, които поемат украинските власти, рядко се изпълняват", посочи той.

Над 60 протестиращи са загинали от прострелни рани при протестите в Киев, съобщи лекар от опозицията. Това прави вчерашния ден най-кървавия, откакто Украйна се сдоби с независимост от СССР.

Милиционерите стреляли с истински куршуми "при самоотбрана", когато протестиращите ги заплашили, съобщи украинското вътрешно министерство. То обвини "радикални екстремисти" в отвличане на 67 милиционери.

Фоайето на хотел Украйна, който гледа към площад Независимост, се превърна в импровизирана морга. Телата на седем протестиращи бяха наредени едно до друго под бели чаршафи върху мраморен под пред рецепцията.

Милицията съобщи, че снайперист, заел позиция на покрива на хотел, ранил 20 души, след като стрелял с истински куршуми, а лидери на протестиращите обвиниха силите на реда в Киев, че стоят зад снайперистките атаки.

Лидерите на трите основни опозиционни партии в Украйна определиха безредиците като "планирана провокация" от проруското правителство, а Москва обвини "екстремисти и хардлайнери", че опитват да предизвикат гражданска война. Сблъсъците сложиха край на примирието, обявено от Янукович късно снощи, след като при насилието във вторник загинаха 28 души.

Докато Янукович провеждаше разговори с външните министри на Франция, Германия и Полша, в Брюксел е планирана среща на техните колеги, на която да обсъдят санкции, включително евентуално оръжейно ембарго.

Определяйки ескалиралото насилие като "напълно неприемливо и неоправдано", британският външен министър Уилям Хейг заяви: "Помощта за спиране на насилието е непосредственият приоритет".

Външните министри на държавите членки на ЕС се договориха да наложат забрана за пътуване и замразяване на активите на украинци "с кръв по ръцете си", заяви италианският външен министър Ема Бонино.

Тя съобщи след кризисната среща за Украйна в Брюксел с колегите си от ЕС, че санкциите ще бъдат наложени "много скоро, в идните часове". Бонино допълни, че държавите членки на съюза са се договорили още да предоставят медицинска помощ и визи на ранените и дисидентите.

Решението за налагане на санкции беше взето в съгласие с тримата външни министри, които в момента са Киев – германския Франц Валтер Щайнмайер, френския Лоран Фабиюс и полския Радослав Шикорски.

Тримата разговаряха няколко часа с президента Виктор Янукович, както и с лидерите на трите основни опозиционни партии. Дипломати заявиха, че министрите, които проведоха среща в Брюксел, са се договори и за прекратяване на износа на оборудване за борба с безредиците.

Русия определи евентуалните санкции като "тиранични" и съобщи, че президентът Владимир Путин изпраща представител в Киев, за да действа като посредник в разговорите с опозицията. Американският Държавен департамент вече обяви, че налага забрана за пътуване на около 20 високопоставени представители на правителството заради кървавите сблъсъци.