Щатите замразиха отношенията си с Русия
САЩ замразяват военните си връзки с Русия заради събитията в Украйна, се казва в разпространено от Пентагона изявление. "В светлината на последните събития в Украйна ние преустановяваме всички военни контакти между САЩ и Русия", се казва в документа.
Това включва провеждане на съвместни учения, двустранен обмен на ВМС делегации, планиране на конференции. В американското военно ведомство заявяват, че продължават да следят внимателно ситуацията в Украйна и поддържат връзка със съюзниците и партньорите от НАТО.
"Призоваваме Русия към потушаване на кризата с Украйна и връщане на руските войски в Крим в техните бази в съответствие с договора за пребиваване на Черноморския флот на Русия на територията на републиката", се казва в съобщението.
Пентагонът опроверга редица съобщения в медиите, че във връзка със събитията в Украйна САЩ са решили да изпратят свои военни кораби в региона, посочва БГНЕС.
Украинският премиер Арсений Ясенчук осъди пред вестник "Билд" "агресията, на която страната му е жертва" от страна на Русия и заяви, че Крим остава украинска територия.
"Нашите съседи извършиха една неоправдана агресия на нашата национална територия без причина, но автономната република Крим бе, е и остава украинска територия", заяви Ясенчук пред най-четеното издание в Европа.
Дипломатическите усилия за оказване на натист над Русия се засилиха, след като Киев обвини Москва, че продължава да трупа военни в Крим след приземяването за 24 часа на десет бойни хеликоптери и осем транспортни самолета. Киев обвини Москва и че е отправила ултиматум украинските части да се предадат, в противен случай ще бъдат атакувани.
САЩ предупредиха, че всякакъв ултиматум, отправен от Русия към Украйна за Крим, би представлявал "опасна ескалация" в тази международна криза. Информацията за ултиматума впоследствие бе опровергана от руската страна.
Връзките между ЕС и Русия са изложени на риск, ако Москва не успее да намали напрежението в Украйна, предупреди Европейският съюз, чиито лидери се събират на извънредна среща на върха в четвъртък в Брюксел.
Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън ще се срещне в Мадрид с министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров. Следващата й спирка е в Киев в сряда.
Германският министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер се срещна снощи с външния министър на Русия Сергей Лавров в Женева. Срещата им бе в рамките на форум на Съвета на ООН за човешки права. Всякакви вътрешни кризи трябва да се преодоляват чрез диалог на всички политически сили, каза Лавров пред 25-та сесия на Съвета на ООН.
Той подчерта, че при това е от принципно значение да се отсяват всякакви екстремисти, които се опитват да вземат ситуацията под свой контрол с незаконни средства, насилие и открит терор. Лавров подчерта, че въпросът за човешките права е твърде важен, за да се използва като разменна монета в геополитически игри, за налагане на своята воля над други хора и особено за смяна на режими.
"Целият досегашен опит свидетелства, че силовата намеса под предлог защита на гражданите дава противоположен резултат - увеличава страданията на мирните граждани, лишава ги от основното човешко право - това на живот", заяви той.
Лавров призова страните да проявят отговорен подход и да оставят настрана геополитическите сметки, като поставят на преден план преди всичко интересите на украинския народ. Необходимо е да се осигури изпълнение на задълженията, поети със споразумението от 21 февруари, включващо конституционни реформи с отчитането на мненията от всички региони на Украйна и общонационален референдум, каза още Лавров.
"Тези, които се опитват да третират ситуацията едва ли не като агресия, да заплашват с всевъзможни санкции и бойкоти, това са тези същите страни, които "последователно и настойчиво поощряваха близките им политически сили към ултиматуми и отказ от диалог, към игнориране на опасенията на Юга и Изтока на Украйна и към поляризация на украинското общество", каза той.
Оспорвайки напълно легитимните действия на законните власти, някои наши западни партньори поеха курс на поддръжка на антиправителствени изстъпления, поощряваха участниците в тях, които преминаха към агресивни силови действия - щурмуване и окупиране на административни сгради, нападения срещу полицията, палежи, разграбване на складове с оръжие и др.
Центърът на Киев и много градове в Западна Украйна се оказаха завладени от въоръжени национал-радикали под екстремистки, антирусийски и антисемитски лозунги", подчерта той.
Президентът на САЩ Барак Обама обаче вижда поведението на Русия през изминалите дни като нарушение на международните норми и заплаши с икономически и дипломатически мерки Русия, след нейната интервенция в Крим. "Има консенсус за това, че Русия е нарушила международното право в Украйна", каза Обама.
"Мисля, че всички са единодушни за това, че мерките, предприети от Русия, представляват нарушение на украинския суверенитет и нарушение на международното право", каза той. "Посланието, което отправяме към руснаците, е че ако продължат по сегашната си линия на поведение, то ние ще разгледаме пакет от икономически и дипломатически мерки, които да изолират Русия", предупреди той.
"Това, което искам, е украинският народ сам да може да решава съдбата си. Русия има силни исторически връзки с Украйна. Има силни търговски връзки между двете страни. Всичко това трябва да се отчете, но това, което е неприемливо, е Русия да разполага безнаказано свои войници на място и да нарушава основните признати по света принципи", каза още той.
Междувременно на третото за 4 дни извънредно заседание на СС на ООН постоянният представител на Русия в световната организация Виталий Чуркин заяви, че действията на Русия в Крим са напълно адекватни и легитимни.
Той се мотивира с това, че има извънредна обстановка и животът и безопасността на жителите на Крим и югоизточните райони на Украйна са изправени пред реална заплаха от безотговорни и провокативни действия на ултранационалисти.
Освен това Чуркин изнесе пред членовете на съвета писмо от сваления украински президент Виктор Янукович до руския държавен глава Владимир Путин. В него Янукович иска руска военна помощ, "за да защити украинското население".
В текста той се обръща към президента Путин с молба да използва въоръжените сили на Руската федерация "за връщане на законността и мира, обществения ред, стабилността и защита на населението на Украйна". Писмото, което Чуркин цитира, е с дата 1 март.
По-рано канадският премиер Стивън Харпър заплаши Русия с изключване от Г-8, ако не прекрати незабавно окупацията на украинския полуостров Крим. В телевизионен брифинг той каза, че "последните действия на президента Владимир Путин изолират Русия както в дипломатически, така и в икономически план и тя може да бъде напълно изключена от Г-8".
Така Канада повтори предупреждението, отправено в неделя сутринта от американския държавен секретар Джон Кери. Тогава той каза, че ако Русия продължи "инвазията" си в Крим може да се обмисли нейното изключване от Г-8.
В неделя страните от Г-7 осъдиха единодушно "очевидното нарушаване на суверенитета на Украйна от страна на Москва и обявиха, че спират подготовката си за провеждането на срещата на върха на групата през юни в Сочи.