България попада в последната група заедно с Латвия и Румъния по иновации в ЕС. Това показва обявеният днес сравнителен анализ на Европейската комисия за 2014 година, който разпределя държавите членки в четири различни групи. Това според авторите на анализа са трите държави, които са скромни новатори, чиито резултати в областта на иновациите са доста по-ниски от средното за ЕС.

Другите три групи са както следва:

Първата: Дания (DK), Финландия (FI), Германия (DE) и Швеция (SE) са водещите новатори, чиито резултати в областта на иновациите са доста над средното за ЕС;

Втората: Австрия (AT), Белгия (BE), Кипър (CY), Естония (EE), Франция (FR), Ирландия (IE), Люксембург (LU), Нидерландия (NL), Словения (SI) и Обединеното кралство (UK) са последващите новатори, чиито резултати в областта на иновациите са над или близо до средното за ЕС;

Третата: Резултатите на Хърватия (HR), Чешката република (CZ), Гърция (EL), Унгария (HU), Италия (IT), Литва (LT), Малта (MT), Полша (PL), Португалия (PT), Словакия (SK) и Испания (ES) са по-ниски от средното за ЕС. Тези държави са средните новатори.

Европа наваксва изоставането си от Съединените щати и Япония в областта на иновациите, но разликите между държавите от ЕС все още са големи и намаляват бавно. На регионално равнище изоставането в областта на иновациите се увеличава, като резултатите са се влошили в почти една пета от регионите на ЕС. Това са основните заключения отСравнителния анализ на Съюза за иновации за 2014 г., направен от Европейската комисия, както и от Регионалния сравнителен анализ за 2014 г., се казва в съобщеинето на Европейската комисия.

Общото подреждане в рамките на ЕС остава относително стабилно, като начело е Швеция, следвана от Дания, Германия и Финландия - четирите държави, които инвестират най-много в изследвания и иновации. Държавите, чиято позиция се е подобрила най-много, са Португалия, Естония и Латвия. Като цяло напредъкът е постигнат благодарение на откритостта и привлекателността на изследователската система на ЕС, както и по отношение на сътрудничеството в областта на иновациите в стопанската дейност и търговската реализация на знания, измерена с приходите от чужбина от лицензи и патенти. Въпреки това растежът на публичните разходи за изследователска и развойна дейност (ИРД) беше неутрализиран от спад на инвестициите на рисков капитал и на инвестициите в дружествата за иновации, несвързани с ИРД.

По повод на доклада заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството Антонио Таяни заяви: „Въвеждането на иновации навсякъде в Европа остава приоритет, ако искаме да постигнем целта на промишлената ни политика: до 2020 г най-малко 20 % от БВП на ЕС да е от производство. Повече инвестиции от частния сектор, по-голямото търсене на европейски иновативни решения и по-малкото пречки пред търговския подем на иновациите са ключът към растежа. Нуждаем се от повече иновативни дружества и по-благоприятна рамка за растеж, за да стигат иновациите успешно до пазарите".

След представянето на докладите европейският комисар по въпросите на изследователската дейност, иновациите и науката Мойра Гейгън-Куин посочи: „Сравнителният анализ още веднъж потвърждава, че инвестициите в изследвания и иновации се отплащат във вид на икономически резултати. С бюджет през следващите седем години от почти 80 млрд. евро новата ни програма за изследвания и иновации „Хоризонт 2020" ще ни помогне да поддържаме този възход. Трябва да увеличим инвестициите за иновации в целия ЕС сега, за да постигнем целта си за 3 % от БВП до 2020 г.".

Европейският комисар по въпросите на регионалната и селищната политика Йоханес Хаан препоръча: „Трябва да превърнем големите идеи на Европа в печеливши предприятия, които създават работни места и устойчив растеж. Новият европейски бюджет и реформираната регионална политика предлагат уникална възможност за насърчаване на иновациите. Над 100 млрд. евро инвестиции от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) ще бъдат насочени към изследвания и иновации, а също към растеж с помощта на цифровите технологии, към малки и средни предприятия и към развитието на зелена и ефикасна енергия. Днешните сравнителни анализи показват, че докато някои региони очевидно напредват, разликите продължават да съществуват. Новата регионална политика пряко ще се занимае с това: всеки един от 274-те региона на Европа ще трябва да разработи стратегия за интелигентна специализация, която да включва иновациите. Регионите ще трябва да използват икономическите си предимства и да разработят новаторски начини, за да се борят с глобалната конкуренция".

На какво се дължи успехът на водещите новатори?

Постиженията на най-иновативните държави са добри и са отчетливо над средните за ЕС във всички области: от системите за изследователска дейност и висше образование, през стопанските иновационни дейности и интелектуалните активи, до иновациите в МСП и икономическия ефект, което изразява балансирана национална система за изследователска дейност и иновации.

Сравнение на ЕС в международен план

В по-широк европейски план Швейцария потвърждава позицията си на цялостен водещ новатор благодарение на постоянно по-високите си резултати от тези на всички държави от ЕС. В световен мащаб постиженията на Южна Корея, САЩ и Япония в областта на иновациите са по-добри от тези на ЕС. Докато разликата със САЩ и Япония е намаляла наполовина през последните години, с Южна Корея тя се увеличава.

Държавите от ЕС продължават да са пред Австралия, Канада и всички държави от BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Това водачество е стабилно или дори се увеличава, с изключение на Китай, който бързо наваксва.