„В момента няма причина да очакваме силно понижение в инфлацията и дефлационен натиск върху икономиката“, се казва в месечния доклад на централната банка на Япония, а годината е 1998. В следващите шест месеца цените на стоките и храните обаче започнаха да се понижават - тренд, продължил през следващите 15 години.

В момента опасенията на икономисти - от Вarclays до Morgan Stanley и JPMorgan Chase & Co - са за повторение на подобен сценарий в Европа.

Според редица анализатори президентът на ЕЦБ Марио Драги прави същата грешка подобна на тази на ръководителя на японската централна банка преди 15 години.

Ситуацията в Европа в момента наподобява тази от 90-те години в Япония по няколко признака. На първо място, слаб икономически ръст след серия от шокове. На второ място, слаба кредитна активност от финансовите институции.

На трето място – поскъпване на националната валута. И на последно място, не особено агресивна парична политика от страна на финансовата институция.

„Рисковете от повторение на японския сценарий в Европа са високи и нарастват“, според Йоаким Фелс, главен икономист "Международни пазари" в Morgan Stanley в Лондон, цитиран от Bloomberg. Той поставя шансовете за развитието на подобен сценарий в рамките на около 35%, като припомня, че дефлацията също не е била на радара на японската банка преди 15 години.

Слабата реакция на японската банка през годините е задушила бизнеса в страната и е допринесла за това икономиката да бъде изпреварена по размер от Китай.

През изминалата година БВП на Япония, без отчитане на инфлацията, е с 10% под този от 1997 г. В същото време, при настоящите си нива, японският индекс Nikkei 225 е наполовина на пика си от 1989 г., а публичният дълг на страната е в размер на 200% от БВП.

Политиката на новия ръководител на японската централна банка е в посока на повишаване на инфлацията до 2%. Потребителските цени отбелязаха ръст от 1.3% през януари.

„Докато не стана твърде късно, японската централна банка не смяташе, че дефлацията е огромна заплаха“, според Кенджи Юмото, вицепрезидент в Japan Research Institute Ltd., цитиран от Bloomberg. „ЕЦБ, разбира се, е облагодетелствана от това да има примера на Япония и да не го следва“, допълва още специалистът.

По-нататъшно забавяне на инфлацията в еврозоната най-вероятно би накарала инвеститорите да търсят спокойствие в правителствени облигации, както и спасение извън еврото, според специалисти от Societe Generale SA, които виждат 15% шанс за развитие на подобен дефлационен сценарий.

Според анализатори от Morgan Stanley инвеститорите все още не залагат за развитие на подобен дефлационен сценарий. Продължаване на слабия ръст обаче може да ги насочи към инвестиции в акции, смятани за устойчиви поради ниските дългови нива и бизнес извън пределите на еврозоната.

Такива, според финансовата институция, са имена като Adidas, Louis Vuitton SA и Deutsche Telekom. Потенциалните губещи от дефлация са имена като Commerzbank, Air France-KLM Group и BNP Paribas SA.

Икономическият ръст в еврозоната се ускори леко през последното тримесечие на миналата година до 0.3% на тримесечна база, а МВФ прогнозира ръст за еврозоната от не повече от 1% през тази година.

В същото време нивото на безработица е близо до рекордната стойност от 12%, като превишава 25% в страни като Гърция и Испания. Правителствата на страните в Европа все още ограничават бюджетните разходи, което допълнително тежи над възстановяването на икономическия ръст.

Поскъпването с близо 3% на еврото спрямо долара от началото на годината допълнително тежи над компаниите в региона.

В същото време бизнес кредитирането в еврозоната продължава да се свива, като намалява през последните 18 месеци, което е друг изключително тревожен сигнал.