Марк Кюбан е милиардер, но той и съпругата му Тифани отглеждат децата си така че те да не се глезят.

"Не съм типа баща, който се прибира вкъщи с много подаръци. Аз съм бащата, който казва, ‘Вдигни това. Вземи онова; сложи го в мивката. Не, трябва да си го заслужиш.’ Искам децата ми да разберат, че единственото специално нещо при тях е това, което правят за себе си“, казва Кюбан.

"Те трябва да бъдат себе си. Те не могат да бъдат синът на Марк Кюбан или дъщерята на Тифани Кюбан. Те трябва да се държат като възрастни и да носят собственото си бреме. Буквално водих битка със съпругата ми (тя винаги печели) за държавните и частните училища. Не исках те да имат живеят с усещането, че нещо им се полага.”

Вижте още: Невероятният живот на милиардера Марк Кюбан

„Не става въпрос за това дали имат различни неща. Не искам никога да става въпрос за това. Ако се отнасям с тях с уважение, се надявам, че те ще се отнасят с хората около тях с уважение. Това е нещото, на което обръщаме внимание повече от всичко друго, как се държат с другите хора."

И докато Кюбан полага сериозни усилия на децата му да не им пука за "неща," невинаги е лесно. По време на интервюто става въпрос, че 10-годишната му дъщеря не обича да лети с пътнически самолет.

"Тя просото не го разбира! Знам обаче, че е брутално. Качих се за първи път на самолет на 16-годишна възраст. Децата ми са летели повече в първите си четири години, отколкото аз за целия си живот. Опитваме се им го представим по-общо. Те обаче вече летят с пътнически самолети, със съпругата ми, не с мен!"

Кюбан също така казва, че имат бавачка, която помага с гледането на децата, докато той и жена му работят. Като се изключи това сем. Кюбан се опитват да поддържат едно нормално домакинство:

"Нямаме икономи. Имаме бавачка. В дните, в които няма мач на Далас Маверикс (Кюбан е собственик на отбора от НБА) децата са навън до 6-7 часа. През уикендите също ползваме помощ сутрин, така че аз и съпругата да можем да спортуваме в събота сутрин. След това до края на уикенда гледаме децата си сами. Ние ги слагаме да си легнат, вечеряме с тях. Опитваме да се живеем колкото се може по-нормално. Цялата идея някой да ти сервира това и онова, просто не е за нас."