През 1990 година 1.9 милиарда души или над 1/3 от световното население са оцелявали с под 1.25 долара на ден. Към 2010 г. броят на тези хора вече е спаднал до 1.2 милиарда или под 1/5 от населението. Това пише в блога си икономистът Владимир Каролев.

Практически, по време на 25-те години след падането на Берлинската стена, хората, изкарващи между 2 и 10 долара на ден, са имали най-голяма полза от глобализацията. Иронично, днес политици и дори нобелови лауреати по икономика обикалят телевизии и пишат книги колко хубаво ще е за бедните тази глобализация да се обърне и те да станат отново бедни.

За жалост, парите не миришат и дори най-титулованите учени в света могат да бъдат купени, за да обслужват политически интереси, посочва Каролев.

Какво се случва, когато българин се позиционира в борбата на пролетариата срещу лошата буржоазия и световния елит, съгласявайки се политиците да изземат доход от „богатите“ и да дадат на „бедните“?

Повечето определения за „средна класа“ на международните институции твърдят, че тя почва някъде от 10 долара на ден. За някои региони, като Азия, например, подът започва от 2 долара на ден. В единия случай има-няма 90% от населението на света е бедно, а в другия случай – около 40%.

И при двете определения средният българин е далеч нагоре в класацията, де факто живеещ в световния елит. Следователно, ако ще се взима от богатите и ще се дава на бедните, то българите определено няма да са получаващи – от тях ще се взима.

Вижте какво пише още по темата Владимир Каролев тук