На извънредно заседание вчера Народното събрание отхвърли ветото на президента върху промени в Закона за собствеността върху земеделските земи. Приетите промени в Закона забраниха офшорни дружества да придобиват българска земеделска земя, а право на собственост върху земеделски земи да могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в България повече от пет години.

Забраната за придобиване на земя във връзка с изискването за уседналост противоречи на свободното движение на капитали, което е основна ценност в Европейския съюз, коментира за БНР преподавателя по право на ЕС в Софийския университет Станислав Костов:

Още от края на 80-те има една директива за прилагането на принципа на свободното движение на капитали, която ни казва, че държавите трябва да премахнат ограниченията между лица, които живеят в държавите–членки. Има и установена практика на Съда на Европейския съюз, пак от края на 80-те години, после решението Конле от края на 90-те години. Тази практика ни казва, че придобиването на недвижими имоти е необходимо продължение на правото на свободно установяване и на правото на свободно движение на капитали. От тази гледна точка на мен ми се струва, че тук би могло да има противоречие между българското законодателство и правото на Съюза. Последиците – ще имаме ограничение на движението на капитали и установяването. Очевидно е, че когато трябва да купиш земя и трябва да си живял тук 5 години, това несъмнено ограничава чуждите инвестиции.

Според Станислав Костов е възможно Европейската комисия да започне процедура за установяване на нарушението: ЕК показа, че следи изкъсо този процес и даде да се разбере, че всякакво ограничение на свободите на движение няма да бъде приемливо./…/ Но трябва да видим как ще изглеждат нещата отвътре и какви гаранции за правото на собственост могат да дадат и нашите съдилища. Затова ми се струва, че нашата съдебна система пак ще бъде изправена пред голямо изпитание.

Забраната за продажба на земя на човек, който не е живял през последните пет години в България засяга както гражданите на Съюза, така и българските граждани, категоричен е преподавателят по право на ЕС.

Според него промените в Закона за земеделските земи са популистки и в пряка връзка с предстоящите избори.