Военните действия понякога имат неочаквани странични ефекти. Колкото и да е странно те са спомогнали за развитието на науката, техниката, медицината, а както ще видим и на кулинарията:

Сюрстрьоминг (консервирана маринована херинга)

Този шведски деликатес се появил през 16 в., когато солта се заплащала със злато. Крал Густав Вас започнал война с германците, поради което страната му останала съвсем без сол. Шведите започнали да консервират херингата с все по-малко сол, докато накрая рибата започнала да се вмирисва. В част от нея обаче се завъдила бактерията Haloanaerobium и благодарение на създадената среда, рибата се запазила. Днес ястието е национален деликатес в родината си.

Майонеза

Според една от легендите за произхода от майонезата, в резултат на блестяща военна операция през 1756 г. френската армия под командването на маршал дьо Ришельо завладяла остров Менорка, един от Балеарските острови, със столица Маон. Две години по-късно обаче градът бил обсаден от англичаните. Постепенно французите изчерпали провизиите си и останали само с яйца и зехтин. От тези продукти готвачите приготвяли омлети и миш-маши за френските офицери, но скоро и това омръзнало на французите и те поискали нова рецепта. Находчив готвач смесил яйцата и зехтина, добавил сол и подправки и така се появила майонезата. Тя била наречена в чест на град Маон.

Маргарин

През 60-те години на 19 век френският император Луи Наполеон III обявявил награда за този, който създаде задоволителен заместител на маслото, подходящ за използване от войската. Френският химик Иполит Меж-Морис изобретявил вещество, наречено „олеомаргарин“, като наименованието по-късно е съкратено до „маргарин“.

Марципан

Марципанът получил разпространение в Централна Европа заедно с нашествието на турците. Докато траели военните действия, европейците безуспешно се мъчели да изровят и тайната на приготвянето на „дивната прелест от бадеми“. В крайна сметка успели и така марципанът станал част от европейската култура.