Как се развива пазарът на попечителски услуги у нас? Какво е бъдещето на Българска фондова борса и на родния банков пазар? С тези въпроси Profit.bg се обърна към Радослав Даскалов, началник отдел „Попечителски услуги“ в Пощенска банка.

Г-н Даскалов, какъв е профилът на чуждестранния инвеститор у нас?

Чуждестранните инвеститори, ако говорим за капиталовия пазар, рядко ги виждаме като краен собственик, тъй като наши клиенти са други банки попечители, инвестиционни посредници, дори други депозитари като например Clearstream Banking S.A., Люксембург.

Зад тях могат да стоят редица клиенти - от физически лица до големи корпорации, също и други банки попечители. Така че ние клиентът го виждаме в момента, в който той има необходимост да бъде разкрит. Иначе това, което видях като новина от тази сутрин (б. р. 16.05.2014 г.) е, че чуждестранните инвестиции са два пъти по-малко от приходите, които идват от българите в чужбина.

Лошото не е, че те вкарват пари в България, лошото са малкото чуждестранни инвестиции. Спокойно мога да кажа, че в момента на капиталовия пазар нямаме сигурно тяхно завръщане от момента, в който се отдръпнаха по време на кризата.

Какво сочат вашите наблюдения, какъв е пазарът на попечителски услуги към този момент в България?

Пазарът на попечителски услуги е огледало на капиталовия пазар. Ние сме един вид пострейдинг услуга, не даваме консултации или съвети по инвестиционната дейност, а по-скоро следваме техните решения.

От гледна точка на това, че пазарът в България е слабо ликвиден, активността на броя на сделките е минимален, бих казал, че в момента пазарът е пренаситен от участници, предлагащи услугата „попечителски услуги“, а клиентите в същото време не са толкова активни. Но остава да се надяваме...

На фона на това, което казахте, как смятате: ще се задържи ли ръстът на БФБ и какъв е интересът на институционалните инвеститори?

Силно се надявам, че това, което видяхме от последните месеци на миналата година и в началото на тази, да продължи. Не мога да прогнозирам с голяма точност, тъй като виждате, че има множество фактори, които влияят на борсите, дори и на българските инвеститори. Колкото и далечна да изглежда кризата в Украйна.

Надявам се всички тези спестявания, които се натрупаха през последните години, да влязат в икономиката, да повишат икономомическата активност и от там да повишим капитализацията и оборота на борсата.

Другото, което ме притеснява, е, че има малко на брой интересни компании, в които могат да инвестират особено чуждестранните инвеститори, тъй като те са малки по капитализация, фрий-флоут и т.н.

Къде виждате интересът на пенсионните фондове?

Интересът на пенсионните фондове към чуждестранните пазари се засилва, сочат нашите наблюдения, особено към регионалните. Имаше доста интересни IPO-та в Румъния, в Полша в Унгария. Нещо, което в България не сме наблюдавали от доста време.

В този ред на мисли, ако банката попечител позволява технически да стъпи нейният клиент на този пазар, тогава инвестиционната дейност на пенсионния фонд се насочва към тези интересни места. Както например ние предлагаме достъп до над 100 чуждестранни пазара.

Каква е вашата прогноза, как ще се развиват фондовият и банковият пазар в следващите години?

Както вече казах, надявам се да не виждаме корекция и по-скоро възстановяване в региона да видим по отношение на Гърция. Да няма повече европейски локални малки кризи, като Италия, Португалия. Трябва да предизвикаме интереса на чуждите инвеститори, които по-скоро са заети със собствени проблеми.

Банковият пазар е огледало на реалната икономика в страната, така че трябва да продължаваме да виждаме добрите тенденции и в икономиката. За пръв път от пет години имаме годишно спадане на безработицата в България, което е положителен сигнал.

Всички тези спестявания, които чакат инвестиционни решения, ще допринесат за увеличаване на активността на банките. Когато има интересно търсене за кредит от страна на клиентите, те ще ги предлагат там и ще има по-висока доходност за всички.