Как действията на прокуратурата и медийният шум около Корпоративна търговска банка се отразяват на финансовата стабилност на страната? Тази тема коментираха в предаването "Неделя 150" по БНР финансистите Любомир Дацов и Красен Станчев.

"Първо трябва да кажем, че учебниците са верни дотолкова, че муха и банка се убиват с вестник. Факт е, че има странна последователност на действия или бездействия на различни институции. И ако трябва да класирам нещата, има странно съвпадения в поведението на прокуратурата като излъчване на едни или други сигнали", смята Даноц.

"Човек трябва да бъде много вътре в действията им, за да разбере тези сигнали, но може да бъдат разбрани и погрешно, т.е. някои хора да се притеснят от тези действия – да стоиш в чужбина или пък да излезеш в отпуска, както се случи в момента, което предполага трети хора да не предприемат нищо в този момент", смята още Дацов.

"В същото време правителството има много странна пасивна позиция като се има предвид, че това нещо се е случвало и предишни години. Като се вземе предвид и доста предубеденото поведение на медиите, нещата се случват точно по учебник.

Факт е, че банката (бел. ред. КТБ) през 2005 г. всичките й активи са били на стойност 524 млн. лева, по отчетите, които тя е публикувала. През 2009 г. стават малко под 2 млрд. и идва 2011 г., когато тя финишира с 4 млрд., за да привърши през 2013 г. приблизително с 7 млрд. активи", цитира статистиката Любомир Дацов.

"За да не спекулираме, трябва да отдадем необходимото на управлението на самата банка, което по време на криза, независимо от обстоятелствата, предприеха една много смела стратегия, но в същото време има и много въпроси – как е възможно това. Аз самият съм си задавал въпроса откъде намират толкова много пари и нямам отговор. Стратегията им, преди да започнат войните, от бизнес гледна точка беше добра", каза Любомир Дацов.

Според финансиста Красен Станчев това, което се случва с Корпоративна търговска банка, показва няколко системи проблема, които са натрупани с годините:

"Първият проблем е обстоятелството, че в страната останаха съществени части от икономиката, най-вече в енергетиката, които не са приватизирани.

И тогава, когато имате такива части, те създават изкушението у много хора, включително и политици, и бизнесмени, да използват политически връзки да ги вземат тези части от икономиката като клиенти, да натрупат ресурс и след това да използват този ресурс да се изгради като политическо влияние, предполагайки, че има нещо като вечен двигател на тази работа", заяви Станчев.

"Но, както обикновено става в такива стратегии – използването на парите на другите със средствата на властта, рано или късно се стига до конфликт на тези, които ги използват. Смятам, че Централна банка макар и да се забави малко, прави онова, което може да направи. Прави го правилно", посочи финансистът.

"Въпросът е какъв ще бъде изходът. Изключително важно е да се види кому ще бъде предоставено правото да рекапитализира банката. Банката по-вероятно е здрава, отколкото болна. Това е ликвидна криза, не е криза, свързана с лоши кредити. Струва ми се, че е важно тази банка да не бъде рекапитализирана със средства на миноритарния акционер Външнотърговската банка на Русия", каза Красен Станчев.