Интервю на в. 24 часа с прокурор Иван Гешев и следовател Иван Иванов от екипа, разследващ КТБ

- Какво пише в доклада на одиторите “Делойт одит”, “Ърнст и Янг” и “Афа” за одита в КТБ, въз основа на който започнахте да разследвате служители на банката?

Иван Гешев: Според одита около 300 млн. лв. кредити, отпуснати от КТБ, са редовни - предоставени са на фирми, които не са учредени преди получаването му, имат реален бизнес, редовно правят вноски. 1.4 млрд. кредити са предоставени на фирми, които развиват бизнес от години, изплащат кредита редовно, но финансовото им състояние се е влошило, приходите им са намалели и има риск да не могат да възстановят цялата сума. 3.5 млрд. лв. от кредитния портфейл на КТБ са рискови.

За част от тях не са предоставени обезпечения, липсва документ кога е учредена фирмата кредитополучател, липсва информация за финансовото състояние, голяма част от тях са новоучредени, т.е. създадени са непосредствено преди получаването на кредита, или пък нямат реална дейност. Има голямо разминаване между размера на кредита и целта, за който той е отпуснат. Според одиторите за липсата на тези данни не може да се каже дали фирмите са в състояние да обслужват кредитите.

- На кого са отпускани такива кредити?

Иван Гешев: В хода на производството, буквално преди дни, се установи, че такива кредити са отпускани на фирми на хора, които са свързани с КТБ фактически, а не по смисъла на закона. Това са служители на ниски позиции в банката - шофьор, секретарка, архивар, портиер, охранител.

Основната част от тези 3.5 млрд. лв. кредити са отпускани на фирмите на такива лица. Прави впечатление, че колкото по-голям е кредитът, толкова по-тънко е кредитното досие, т.е. толкова по-малко документи има в него и толкова по-бързо е предоставян.

Иван Иванов: Отпускани са и на служители на фирми, включително и охранителни, които охраняват офисите на бул.“Цар Борис” 159, където има офис на КТБ и е седалището на дружеството “Бромак”.

Един от разпитаните свидетели е охранител с над 15 г. стаж. Регистрирали са му фирма, подписал е документите и на нея е отпуснат голям кредит. Той не знае какво е цесия, какво е годишен финансов отчет, знае, че има някакви кредити, но не знае колко милиона , има земи, дава ги под аренда, но не знае на кого. Получава 500 лв. заплата, има 3000 лв. потребителски кредит и вноската му е около 150 лв. месечно, направил си е сметката.

- Защо се е използвала тази схема?

Иван Иванов: Давам пример - банката е отпуснала няколко кредита на едно дружество, но то трябва пак да бъде кредитирано. За да не се минава през решение на управителния или надзорния съвет на банката, се създава нова фирма, кредитът се отпуска на нея и тя го прехвърля на въпросното дружество директно или чрез трета фирма.

- Липсват ли кредитни досиета?

Иван Гешев: Не. Следователите не са изнасяли никакви кредитни досиета от банката. Работим по заверени копия, предоставени ни от банката. Просто някои от тях не са пълни.

Иван Иванов: При разследването попаднахме на случаи, при които служители на банката се опитват да попълнят досиета с документи, издавайки ги със задна дата.
Те са подписани от служител на банката и от изпълнителния директор, както се изисква, но от страна на фирмата кредитополучател понякога няма подпис, понякога има само печат.

Има доказателства, че понякога кредити са отпускани и парите са излезли от банката преди да е оформен какъвто и да е било документ по него, без договор. Имало е нареждания като: “Парите вече са отпуснати, трябва да оформиш документите по него”.

- Какви обезпечения има по тези кредити?

Иван Гешев: Милиони евро са били обезпечавани с панелен апартамент от 60 квадратни метра, или ливада или бъдещи постъпления по разплащателна сметка, а в нея няма нищо.

- Колко от кредитите са раздадени на свързани с банката лица?

Иван Гешев: Не е безспорно доказано, но от информацията, с която разполагаме, около 90% от общия кредитен потфейл на КТБ.

- Колко от тези кредити са били обслужвани?

Иван Гешев: Не е ясно. Тепърва трябва да се направи сериозен финансов анализ и всички въпроси да се изяснят. Самият одит не дава отговори на много въпроси, защото е направен за кратко време.

Свидетел икономист ми обясни нещата нагледно: когато рискът се управлява умно и от това се печели, е “кухня”. Когато не се упралява и се правят безумни вложения, е “кражба”.

- Възможно ли е основен акционер на банка да краде от банката си, т.е. от себе си?

Иван Гешев: Много пъти обяснявам, че има разлика между юридическо и физическо лице, между търговско и акционерно дружество, между мажоритарен и миноритарен собственик. Една банка има уставен капитал, но основното, с което работи, са чужди, привлечени пари. Ако заобикаляш закона с някакви кредити и трансакции, ти не крадеш себе си.

- Като не крадеш от себе си, а от банката, ще има ли обвинения и срещу мажоритарния собственик Цветан Василев? Само подуправителят на БНБ Цветан Гунев ли ще отговаря за недостатъчен надзор, или и управителят на БНБ Иван Искров?

Иван Гешев: Всеки, за когото бъдат събрани достатъчно данни, че е извършил престъпление, ще бъде обвинен и разследван. Няма да има чадър над никого, за българската прокуратура няма свещени крави.

- Но засега излиза, че за “обира на века” ще го отнесат служителки от банката, едната от които тежко болна.

Иван Гешев: Засега има събрани доказателства само за тях. Съберем ли доказателства, може да бъдат повдигнати както други обвинения, така и срещу други лица.

- Обвиниха ви в “прокурорска драматургия” за изнесените с чували 206 млн. лв., въпреки че информацията за това първо дойде от БНБ. Вие доказахте, включително и с графологична експертиза, че парите са изнесени не за една нощ, а за 3 години. Как - по банков път или кеш?

Иван Гешев: Вадени са в брой, като “джобни” пари” на някого. Някой има нужда от пари, обажда се човек, който пък се обажда на главния касиер, който бърка и дава парите. Главната каса на всяка банка е като гара разпределителна - там не се работи с хора, а средствата се разпределят по клоновете. Затова и там най-лесно се хващат липсите. Не са били възстановени, защото квесторите много бързо са влезли в банката. За мен е странно, че историята с “чувалите” е била възприета от БНБ, където работят най-добрите банкови специалисти у нас.

- За кого са били “джобните” пари? За Цветан Василев ли?

Иван Гешев: Има подобни данни. Разследването продължава. Съберат ли се допълнително доказателства, ще му бъде повдигнато обвинение.

- Каква е била ролята на обвинения изпълнителен директор на КТБ Орлин Русев? Той ли е нареждал на главната касиерка да даде поисканите “джобни” пари?

Иван Гешев: Най-малкото няма как парите да са изваждани от главната каса без негово знание, като изпълнителен директор той е отговарял за нея.

- Колко магистрати сте ангажирани с разследването?

Иван Гешев: Над 10 прокурори, трима от които наблюдаващи, и следователи. Първоначално разследването бе за длъжностни престъпления от длъжностни лица в БНБ, като обвиняем бе привлечен подуправителят на БНБ и шеф на финансовия надзор Цветан Гунев. След като в прокуратурата постъпи сигналът от БНБ за “дупката” в КТБ, започна и разследването срещу служители на самата банка. Дотогава информацията ми за КТБ бе от медиите, като се запознах с материалите, тя се оказа много по-различна.