На дъното на Атлантическия океан се намира най-дългата и най-широката от всички планински вериги на земята – Средно-атлантическият подводен хребет.

Повече от 90% от нея се намира под вода. Тази подводна планина се вие по дъното в продължение на повече от 65 хиляди километра.

Има само няколко места на земята, където тя се появява на повърхността на океана, под формата на няколко острова, един от които е Исландия.

Тук се намира най-голямата част от билото на планината, която е над морското равнище. То се е издигнало над водата преди около 24 милиона години, когато в района е имало вулканични изригвания.

Подводната планина бележи границата, където северноамериканските и евразийските тектонични плочи се срещнат. Вулканичните изригвания в тази граница създават новото океанско дъно и в същото време двете тектонични плочи се разделят при скорост 1 см до 20 см на година.

Вижте още: Добре дошли в Трихнюкайигюр или как изглеждат вулканите отвътре

Тъй като океанските плочи се раздалечават, на повърхността от десетки километри дълбочина идват огромни вулканични изригвания на базалт, които изграждат най-дългата верига от вулкани в света.

Мястото, където Средно-атлантическият подводен хребет е най-видим, е в национален парк Thingvellir, в югозападната част на Исландия.

Континенталният дрейф между тектонските плочи на Северна Америка и Евразия може ясно да се види в появата на пукнатини или дефекти, които преминават през региона – най-големият от тях е каньонът Almannagjá.

Раздалечаването на тектонските плочи не само променя дъното на океана, но и географията на Исландия. То е отговорно и за вулканичната дейност, от която е създаден островът.

Заради растящата пукнатина между двете плочи Исландия е едно от най-геоложки активните места на Земята с повече от 15 вулкана, които са изригвали през миналия век.