Работа без работно време, офис и срещи с шеф. Това е напълно възможно и дори е регламентирано в Кодекса на труда. Има професии, които позволяват работа от разстояние. Според трудовото законодателство всеки, чиято работа позволява дейност от разстояние, може да поиска от началника си да премине на този вид заетост.

Тази смяна трябва да бъде отразена и в трудовия договор на служителя. „Най-често от тази възможност се възползват счетоводители, архитекти, ИТ специалисти, преводачи, т.е., хора на които за изпълнението на трудовите им задачи е нужна само техника”, обясниха от Асоциацията за работа от разстояние, цитирани от вестник "Монитор".

Основната специфика на дистанционната заетост е работата с компютър. Според закона фирмата е длъжна да осигури нужната техника в случай, че трудещият се няма. Работникът сам избира откъде ще се труди, но задължително трябва да посочи новото си работно помещение.

Дистанционният работник трябва да допусне началника си или представители на Инспекцията по труда до новото си работно помещение, но само след предварителна уговорка. Работодателят може да монтира дори видеонаблюдение при условие, че спецификата на работата го изисква, в случай че се работи с важна за фирмата информация.

Камери могат да бъдат сложени само при условие, че служителят е дал писмено съгласие за това. Данните на Асоциацията за работа от разстояние показват, че българите, които се трудят дистанционно, са под 3%. Специалистите са категорични, че работодателите, осигуряващи тази форма на заетост, имат ползи.

Фирмите могат да спестят пари от наем на помещение или от поддръжката му. А служителите не са подложени на стрес”, твърдят от асоциацията. Психолозите обаче отчитат и негативи.

„Рано или късно се появява чувството на изолация. Освен това комуникацията с колегите е важна за професионалното развитие на човек”, обясни психологът Мария Стефанова.