Последните два месеца бяха изключително президвикателни за инвеститорите на щатските пазари. Индексът S&P 500 бързо загуби 9.8% от стойността си от историческия си връх на 19 септември при 2 019 пункта, понижавайки се до 1 820 пункта на 15 октомври.

Поради начина, по който функционира нашият мозък, много от инвеститорите се разтревожиха, че корекцията може да се превърне в пазарен срив. Така те не гледаха на нея като на „пазарна възможност“ и начин да допълват портфейлите си с евтини активи, а като на заплаха и побързаха да се оттървават от своите активи.

Виж още: Как да биете пазара и възможно ли е това?

Историята обаче показва, че това е класически пример за това къде грешат инвеститорите.

„Корекциите са част от пазарната игра и инвестиционния процес, те идват и си отиват и хората трябва да поемат въздух и да осъзнаят, че това, което е важно за дългосрочния им успех, е не таймирането на пазара“, коментира Дейвид Розенберг на 14 октомври. От тогава насам индексът се е повишил с близо 8%.

Да влезеш на пазара в правилния момент, особено когато нещата изглеждат страшни за инвеститорите, е критично. Доказателства за това има много и те са достъпни за всички инвеститори, дори и за тези, които са се паникьосали и са продали в най-неподходящия момент.

Графика на JPMorgan Asset Management по-долу показва колко могат да загубят инвеститорите от това да изпуснат някои от най-добрите дни за пазара, които традиционно се случват именно след силни и кратки разпродажби.

Данните сочат, че ако инвеститорът е запазил напълно своята инвестиция в S&P 500 за периода между 1993 и 2013 година, той би реализирал доходност от 9.2%.

Ако поради активна търговия или страх инвеститорът е пропуснал 10-те най-добри дни за индекса за същия период, то годишната му възвращаемост би се понижила до 5.4%.

Да се опитва да се „таймира пазарът“ е изключително трудно, особено когато се прави често, съветват специалистите. Инвестиране с дългосрочен хоризонт при контрол на волатилността е много по-доброто решение от това да се влиза и да се излиза от пазара непрестанно (което, освен всичко друго, е свързано и със значителни транзакционни разходи).

Историята сочи, че някои от най-добрите дни за пазарите следват именно най-лошите периоди. Доказателство за това е таблицата на Wikipedia за 20-те най-лоши и 20-те най-добри дни в историята на S&P 500. В шест от случаите става въпрос именно за това.

Това е така поради начина на функциониране на пазара - мечите пазари не се движат само надолу, както и бичите – само нагоре.

Изследвания сочат, че инвеститорите насочват към пазара средства в моменти на достигане на пазарен пик и обратното – инвеститорите имат склонност да теглят средства от пазара при наближаване на пазарни дъна. Това до голяма степен предопределя и слабото им представяне, в сравнение с цялостното на пазара.

„Представянето на средния инвеститор е изключително слабо“, коментира Ричард Бернщайн, съпоставяйки доходността на средния инвеститор с тази на 20 инвестиционни класа активи за 20-годишен период.

Виж още: Един инвеститор съветва

На практика представянето на инвеститорите е второто най-лошо сред разглежданите класове, с изключение на развиващите се азиатски пазари за този период. По-добре са се представяли дори кешовите инвестиции (в тримесечни щатски държавни ценни книжа).