Управителят на БНБ Иван Искров заяви, че капиталът на КТБ е силно отрицателен и централната банка е длъжна да отнеме лиценза на КТБ.

Не е лесно, но е и невъзможно да се спасява банка с отрицателен капитал. Това стана ясно от думите на управителя на БНБ Иван Искров, който представи пред депутатите в пленарната зала доклада на Централната банка за скандала с КТБ. Управителят на БНБ Иван Искров заяви, че Централната банка не може да дава капитал и да осигурява ликвидност.

В изказването си Искров посочи, че четирите точки в проекторешението на бюджетната комисия не са идея на БНБ. "Дори ще ви информирам за законодателството на ЕС, тъй като рискувате да влезете в колизия", обърна се той към депутатите.

Искров напомни, че централната банка е внесла доклад от 60 страници за КТБ, който описва ясно в хронологически ред всичко, което е свършено от централната банка, заедно с мотивите за решенията, съобщава Дарик радио.

"Централна банка не може да лекува търговски банки. Централна банка не може да дава капитал, централна банка не може да дава ликвидност, дори ако банката е неплатежоспособна и има отрицателен капитал. Кредиторът последна инстанция има много строги права в ЕС, а кредитор от последна инстанция по закона, в случая БНБ, е изключително ограничен и ние това също сме го описали", коментира Искров.

Няма как да не бъде отрицателен собственият капитал на КТБ. "На основата на това, което беше установено от одиторите, БНБ очаква, че капиталът ще бъде не просто отрицателен, а силно отрицателен.

Но трябва да се следва съответната процедура и когато тя бъде завършена, тогава ще следват следните стъпки: БНБ е длъжна да отнеме лиценза на КТБ, която вероятно ще има отрицателен капитал на база на оценките, които се очакват, БНБ е длъжна да отправи до компетентния съд искане за откриване на производство по несъстоятелност, а до 20 дни от датата за отнемане лиценза на банката фондът за гарантиране на влоговете започва изплащане на гарантирания размер на влоговете", обясни Искров.

Предложението, направено от консорциум от Оманския фонд, ЕПИК и Джемкорп за спасяване на КТБ, ще ангажира повече публични средства, отколкото ако се спазва българското законодателство и се премине към обявяване на банката в несъстоятелност, заяви Искров.

Той каза, че заедно с полученото писмо с предложението в БНБ е имало изрично настояване от вносителите му то да бъде запазено конфиденциално и благодари на председателя на временната бюджетна комисия Менда Стоянова, че е предложила той да запознае парламента с предложенията в него.

Не поставяме под съмнение Държавния фонд на султаната на Оман, но ЕПИК и Джемкорп не са проучвани от нас и не знаем кой е крайният собственик на техния капитал, отбеляза Искров. Това означава по думите му, че на БНБ ще й трябва време да провери тези дружества, защото те не могат да се запишат като акционери в банката, без да е сигурно, че отговарят на разпоредбите на ЗКИ.

В писмото се иска предоставяне на държавна помощ от 2.3 млрд. лв. за увеличаване на капитала на банката и се предлага създаване на дружество между консорциума и правителството в съотношение 50 на 50, съобщи още Искров.

Той каза, че предложението предвижда инвеститорите да получат активи от "Бромак" и да участват с тях, докато участието на държавата да е кеш. Иска се и ограничаването на получаването на достъп до депозитите, докато не се реализира оздравяването на банката, съобщи още Искров и добави, че наистина няма никакъв смисъл да се оздравява банка, ако веднага ще се изплатят депозитите й.

По мнение на гуверньора всяко по-нататъшно отлагане на решението за КТБ създава само възможност за продължаващи цесии и прехващания, с което ще бъде ощетен Фондът за гарантиране на влоговете в банките като първостепенен кредитор.