Народното събрание окончателно ратифицира договора за заем между България и четири чуждестранни търговски банки на стойност 1,5 млрд. евро.

Договорът е сключен на 8 декември от финансовото министерство и ЕЙЧ ЕС БИ СИ БАНК ПИ ЕЛ СИ, СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ, СИТИБАНК, ЕН ЕЙ (клон Лондон) и "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД - в ролята на регистратори и упълномощени водещи организатори, и "УНИКРЕДИТ БАНК" АГ (клон Лондон) - в ролята на агент, съобщи БГНЕС.

Договорът е за мостово финансиране с лихва 1.08%, което трябва да бъде погасено през 2015 година. Заемът е договорен за срок от шест месеца при годишен лихвен процент, определен на базата на шестмесечния EURIBOR плюс надбавка от 0.9%.

Ратификацията на договора за заем в размер 1.5 млрд. евро бе подкрепена от депутатите на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и АБВ. БСП и "Атака" гласуваха против, а ДПС и БДЦ се въздържаха, като няколко от депутатите на БДЦ гласуваха против.

По време на заседанието на комисията по бюджет и финанси министърът на финансите Владислав Горанов обяви, че е направено проучване до колко вътрешният пазар може да поеме такъв дълг. Индикативната стойност, която е била предложена за краткосрочни ценни книжа, е била в размер на 1.83%, което е приблизително 50% по-висока цена спрямо тази, която се постига с мостовото финансиране.

Горанов обясни, че договорът предвижда възможност за удължаване на мостовия заем с още шест месеца, а целта на външното финансиране е да диференцира вътрешното и да се предотврати изтеглянето на ликвидност от българския финансов сектор.

Средствата от заема ще бъдат използвани за финансиране на бюджетния дефицит, предоставяне на заем на Фонда за гарантиране и обезпечаването на ликвидна подкрепа на банковия сектор, посочи финансовият министър.

Всеки български гражданин ще трябва да плати в следващите години над 3400 лева, а разходите за лихви по дълга са повече от общите средства, които се отделят за следващата година за култура, наука и спорт, каза по време на кратките дебати преди гласуването Янаки Стоилов от БСП.

По думите на Стоилов, България се намира на прага на критична ситуация, като с икономическата инерция и очаквания икономически растеж за догодина и сегашната политика страната ни ще продължава да затъва и ще загуби дори минималния растеж, постигнат през 2014 година.

Заемите се налагат, защото през 2014 година България преживя неприятна катастрофа и сега трябва да плати сметката - тя не е наша, но трябва да бъде платена от този парламент и това правителство, отвърна Мартин Димитров от Реформаторския блок.

Двамата влязоха в спор относно управлението на държавата през последните 25 години, преди председателят на парламента да ги призова да се върнат на темата.

Участие в дебатите взе и Румен Гечев, който предупреди, че България влиза в опасна дългова спирала. Гечев даде пример с Гърция, която през 2004 година има държавен дълг от 63 млрд. евро, а само четири години по-късно - през 2008 година, дългът на югозападните ни съседи е 505 млрд. евро.

В мотивите на законопроекта за ратифициране на договора за заем няма обяснение как от 2017 година този дълг като процент от БВП ще намалява, каза Гечев. Той посочи, че както и да се тълкуват причините за изтеглянето на новите заеми, те ни вкарват в дългова спирала.

Гечев подчерта, че не вярва в бляна за намаляването на дълга, тъй като нито стотинка от планираните нови заеми не отиват в българската икономика за инвестиции и повишаване на потреблението.

"Докато на задвижим българската икономика, не стимулираме бизнеса и не повишим публично-частното партньорство, няма как да излезем от дълговата спирала", категоричен бе Гечев.

ДПС се въздържа по време на гласуването, а причината за това по време на дебатите обясни депутатът Алиосман Имамов. "Проблемът не е в самия дълг, защото България няма за какво да се притеснява от гледна точка процента на дълга спрямо БВП. Проблемът е, че взимането на дълг става навик. Нека се изтупа бюджета, да се видят резервите - такива има", призова той.

Всеки заем трябва да води до увеличение на БВП и това е гаранция за неговата ефективност, посочи Имамов, докато всеки заем, който не е насочен към растеж, има опасни последици.

Неговият колега Йордан Цонев посочи, че въпросът защо се тегли този дълг не трябва да се политизира. "Този дълг се взима, защото един банкер беше решил, че парите на вложителите са негова собственост и може да си прави с тях каквото поиска. Най-вероятно не е имало и качествен надзор. Този дълг е за това", обяви Цонев.

"Това не е банка, която гръмна. Това е банка, която беше гръмната", отвърна депутатът от Реформаторския блок Борис Станимиров, който се закани, че след създаването на комисията "Кой" ще стане ясно кой е участвал в тази афера, като е много вероятно сред участниците да има поне един депутат от ДПС.