Те са наричани "екстремни", "отвратителни", "ужасяващи" и "луди."

Техните ритуали включват консумация на екскременти, пиене на урина от човешки черепи, дъвчене на главите на живи животни, рисуване по телата им с пепел от изгорени трупове, медитация върху трупове и консумация на човешка плът - "жива или мъртъва".

Комбинацията от марихуана, алкохол и медитация им помагат да изпадат в състояние, за което вярват, че ги сближава с хиндуисткия бог Шива.

Те са членовете на племето агхори в Индия.

Агхори садху, или светите мъже на племето, смятат всички тези неща за свещени - дори животинските изпражнения и гниещото месо. За тях нищо не е извън границите на нормалното.

Членовете на племето скитат из страната и не поддържат комуникация с техните близки.

Те обитават гробищата на Индия, където се смята, че живеят боговете Шива и Кали, и се хранят с това, което другите изхвърлят.

Агхори вярват, че плътта и кръвта са преходни и че тялото е без значение. Те подчертават това разбиране чрез живота си в гробищата - сред смърт и разложение.

Освен това садху отбягват материални вещи и често се разхождат голи. Те смятат това за откъсване от земните заблуди и изразяване на човешкото тяло в най-чистата му форма.

Да се проследи произходът на агхори е много трудно. Липсват всякакви текстове, които да сочат към техните корени, а тайната само се задълбочава от разказите на онези, които са станали свидетели на техните странни практики.

Вижте още: Те правят това с телата си

Една от теориите гласи, че племето идва от сектата Капалика, живяла през 1300 г. Подобно на агхори, капаликите са практикували тъмни, неконвенционални ритуали, включително сексуални оргии и канибализъм.

Днешните агхори садху проследят корените си до живелия през 17 век Баба Кинарам, за когото се предполага, че е въплъщение на Шива. Неговите писания и многобройни текстове представляват единствената колекция от религиозни догми на агхори.

Смята се, че Кинарам е погребан в близост до река Ганг и Варанаси. Този храм е светилището на всички агхори и седалището на тяхната вяра.

Пътят към пълноправен агхори садху е всичко друго, но не и прост. Той се състои от около десетина години медитация и поредица от предизвикателни ритуали.

Първият етап включва назначаването на гуру, чиито команди кандидатът трябва да следва. След това всеки агхори трябва да се сдобие с човешки череп, или капала, от който да консумира всякакви храни и напитки.

Друг аспект на просветлението е начинаещите садху да мажат телата си с пепел от кремирани хора, докато медитират. По-късно учениците трябва да ядат мърша и да медитират върху трупове.

След като процесът по превръщане в садху започне, на кандидатите е забранено да виждат семейството си или да се връщат в родното си място. Агхори смятат, че нарушаването на тези правила не само отвлича вниманието на последователи от истинския им път, но и се присмива на тяхната вяра.

Освен около река Ганг в Северна Индия, агхори може да се видят в Непал и, макар и рядко, в части на Югоизточна Азия.

Където и да отидат обаче, садху предизвикат комбинация от подозрение, страх и любопитство – смята се, че техните странни практики им дават лечебни способности.