Последният полет от Южния полюс тръгна на 13 февруари, петък. Следващата възможност за хората там да напуснат базата ще бъде в средата на ноември.

Около 50 души остават в базата на самия полюс в следващите 9 месеца.

Базата Amundsen-Scott South Pole Station е най-южно разположената от трите американски бази там. Намира се на около 100 метра от самия полюс. В нея през лятото живеят около 150 души, а през зимата остават около 50.

Те не само, че няма да могат да се върнат, но и ще живеят 6 месеца в тъмнина и два месеца в нещо като здрач. Те няма да могат и да се отдалечават на повече от 2-3 км от базата, защото ще рискуват живота си.

Другите две американски станции в района са McMurdo Station на Рос Айлънд и Palmer Station на остров Анвърс.

McMurdo е най-многолюдната. Там през лятото живеят 800-900 души, а през зимата остават около 200.

На остров Рос зимата е малко по-кратка, отколкото на самия полюс. Последният полет от McMurdo е на 28 февруари. Следващият ще бъде на 1 октомври.

Над Антарктида не летят самолети, защото температурата е достатъчно ниска, за да замръзне горивото.

Станцията на Южния полюс е на надморска височина 3 000 метра. В такива условия и при тези ниски температури, дори дишането може да бъде болезнено.

Ще се отклоним малко от темата, за да споменем за „Клуб 300“. Това са авантюристи, които идват тук, за да претърпят промяна в температурата от 300 градуса по Фаренхайт (166 градуса Целзий).

Те чакат ден, в който температурата да падне до -73 градуса по Целзий за поне няколко минути. Това става обикновено през зимата. Те се загряват в сауна с температура 200 по Фаренхайт (93 градуса по Целзий) за около 10 минути. След това изтичват голи в снега до полюса. Навън температурата е -100 (-73°C), като така претърпяват разлика от 300 градуса по Фарнехайт и 166 по Целзий.

Но да се върнем на животът в станцията.

Едно от най-неприятните неща е, че слънцето не изгрява и не залязва. Тук изгрев има един път в година, а залезът е след няколко месеца. През лятото е вечен ден, а през зимата е вечна нощ.

Ефектът на това да не виждаш слънчева светлина с месеци се изразява в депресия за човека. Учените и работниците, които желаят да отидат да работят на Антарктида минават през сериозни тестове както на физическото, така и на психическото здраве, за да се установи дали ще могат да издържат.

В базата има няколко медицински сестри и лекари, завършили обща медицина, но няма никакви специалисти.

Липсата на светлина води и до липса на витамин Д.

Виж още: Как живеят в Якутск - най-студеният град в света

Питър Рейчек, който е работил като дърводелец тук през 2004 година казва, че хората всъщност не са самотни, а по-скоро имат ограничено лично пространство, защото всички живеят в стаи едни до други и няма как да излезеш навън.

Останалите през зимата работят по цял ден. След работа за забавление имат фитнес, йога, танци и дори курсове по чужди езици.