В многовековния си път България може да се похвали с много сгради-символи на традициите, древната история и българския дух.

По случай националния празник 3 март агенцията за луксозни имоти в България и чужбина ЛУКС ИМОТИ класира петте най-емблематични български сгради.

Дворецът на Царевец във Велико Търново

Царевец е главната българска крепост по време на Второто българско царство.

От Дворцовия комплекс, който се намира в централната й част, са управлявали царете Петър, Асен, Калоян и Иван Асен II.

В състоящата се от тронна зала, дворцова кула и царски покои сграда най-великите управници на България я превръщат в империя.

Сградата на Софийския университет в София

Сградата на най-голямото висше учебно заведение у нас е забележителна не само като архитектура.

Централната й крило е построено с помощта на дарение от братята Евлоги и Христо Георгиеви. То е в размер на 6 милиона златни лева.

Изглаждането на Ректора започва на 30 юни 1924 г. и приключва на 16 декември 1934 година. Най-старият университет у нас се превръща в символ не само на столицата София, но и на страната.

Къщата на Васил Левски в Карлово

Днес родната къща на Апостола на свободата е национален музей „Васил Левски“. Намира се в Карлово.

Сградата, в която Левски е живял със семейството си, е опожарена и възстановена през 1933 г. В нея днес са изложени вещи, снимки и документи, свързани с дейността и живота на Дякона.

През 2000 година към музейния комплекс, състоящ се от къщата на Апостола, Чардъклиевата къща и експозиционна зала, е добавен мемориалн параклис „Всех святих болгарских", в който се съхранява кичур от косата на Васил Левски.

Църквата­-костница „Света Неделя“ в Батак

Тази недействаща днес църква, превърната в музей, пази спомена за едни от най-жестоките моменти в българската история. В нея са избити над 2000 жени, деца и старци, намерили последно убешище по време на Априлското въстание.

Три дни продължава обсадата на храма. Повечето му защитници загинали вътре, а останалите били убити отвън.

Сградата издържала на огъня след клането и днес разказва историята за смелостта и националната саможертва на хиляди българи.

Народният театър „Иван Вазов“ в София

Първата срада на Народния театър „Иван Вазов“ е дело на виенски архитекти.

За съжаление, пожар я унищожава на 10 февруари 1923 г.

Народният театър е реконструиран през 1928 г. по проект на немски архитект, но по време на Втората световна война е разрушено южното му крило.

Отново възстановен през април 1945 г., сградата посреща публика и днес, когато е една от най-красивите не само в столицата, но и в страната.

Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ в София

Идеята за изграждането на храм, който да е паметник на Освобождението, дава Петко Каравелов. Всички българи се включват в изграждането му, като са събрани дарения на стойност 1 900 000 лв.

Първият камък е положен на 3 март 1882 г. на най-високото място по онова време в столицата. Осветен на 24 август 1924 г., храмът се превръща в най-голямата действаща катедрала на Балканския полуостров.

Днес „Свети Александър Невски“, по чиито куполи има 8.35 кг злато, е символ на свободата на България.