20-30 влезли в сила ефективни присъди за корупция по високите етажи на властта. Тази цел е поставена в доклад, озаглавен “Стратегически насоки за борба с корупцията”, който днес Министерският съвет ще разгледа по предложение на вицепремиера Меглена Кунева.

Документът е подготвен от работна група, водена от зам.-министъра на вътрешните работи Филип Гунев, и върху него през март трябва да бъде написана цялостна антикорупционна стратегия на България.

Целта за 20-30 корумпирани властници, които да бъдат вкарани в затвора, е поставена пред ново специално звено, което да разследва всички политици, министри, висши чиновници, шефове на агенции, съобщи вестник "24 часа".

Ще се занимава единствено със случаи, при които щетите за бюджета надхвърлят 1 000 000 лв. или поисканият подкуп е над 100 000 лв., е записано в документа, който ще обсъждат министрите. Създаването на такова звено бе предложено първоначално от главния прокурор Сотир Цацаров, а сега е възприето и от правителството.

За да бъдат постигнати резултати и да се гарантира независимост на новата структура, ръководството ѝ ще бъде редовно атестирано за постигнатите резултати. Ако поставените цели не бъдат изпълнени, шефовете на звеното ще бъдат сменени.

В новата структура ще участват поне 200 прокурори, следователи, оперативни работници от МВР и данъчни инспектори от НАП, предвиждат стратегическите насоки. Идеята е да бъдат сформирани постоянни екипи, които да могат да работят самостоятелно на територията на цялата страна.

Създаването на структурата трябва да започне веднага с малко ядро служители, а до една година да постигне пълния си капацитет, се посочва в документа. Подобни звена има в почти всички източноевропейски държави. В Полша корупцията на властта разследват 880 души, в Литва са 238, в Латвия - 148, а в Румъния - 230.

Новото звено ще отчита пред Народното събрание два пъти годишно постигнатите резултати. Моделът на специализираното звено трябва да бъде пренесен и в регионите, гласят насоките. Предвидено е да има 6 регионални структури, които да се занимават с корупция на властта, но в размери, по-малки от лимитите на националното звено.

Според стратегията Комисията за конфликт на интереси трябва да получи правомощията да разследва и анализира имуществените декларации на политиците и висшите чиновници, за да може да се откроят неправомерно забогателите участници във властта.

В България липсва звено, което да се занимава с необяснимото богатство, констатира анализът на работната група, водена от Филип Гунев. Не е записано обаче коя структура ще се заеме с тази задача.

Констативните доклади и наложените актове от държавни институции пък трябва да бъдат допуснати като писмени доказателства в съдебните дела срещу корумпирани, предвиждат насоките. За да стане това, ще е нужна промяна на Наказателнопроцесуалния кодекс.