Европейската комисия публикува анализа си на стъпките, предприети от България през последните дванадесет месеца в областта на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност, по механизма за сътрудничество и проверка.

Докладът показва, че предвид политическата несигурност в страната през изминалата година, напредъкът е бавен и са необходими допълнителни стъпки, предаде БГНЕС.

Първият заместник-председател Тимерманс заяви във връзка с доклада: "Политическата несигурност и други предизвикателства през изминалата година затрудниха извършването на реформи в България. Въпреки това положителен знак е, че в редица области се признава съществуването на проблеми и се установяват решения.

Сега е времето да се действа. Реформите, набелязани в нашия доклад, ще спомогнат за спечелване на доверието на гражданите и на тези, които искат да инвестират в страната.

В България има талантливи и трудолюбиви хора, които искат да видят реални и трайни промени. Механизмът за сътрудничество и проверка продължава да бъде ценен инструмент за насърчаване на напредъка и се подкрепя от мнозинството от българите. Сега е моментът за изграждането на политически консенсус за ускоряване на реформите."

В настоящия доклад се прави оценка на напредъка, постигнат от България. Като цяло напредъкът през изминалата година е бавен. Фактът, че през периода, обхванат от настоящия доклад, се изредиха три различни правителства, както и липсата на работещ парламент, определено допринесоха за недостатъчната решимост за реформи.

За да напредват реформите, е необходимо да се признае наличието на проблеми и да се определят мерките за тяхното решаване. В това отношение сегашното правителство и Народното събрание предприеха важна стъпка с приемането на стратегия за съдебна реформа, в която се определят насоките на бъдещата работа в редица области.

Те ще трябва да бъдат проследени и приложени на практика, за да бъде демонстрирано по убедителен начин наличието на промяна.

От последния доклад на Комисията през януари 2014 г. в някои от ключовите институции продължиха да се извършват управленски промени. С това следва да се окаже подкрепа на усилията за извършване на реформи до постигането на реална промяна.

Примери за това са анализът на Висшия съдебен съвет на натовареността на съдилищата и прокуратурите и изпълнението на реформата на главния прокурор на прокурорските служби, които са почти приключили.

Въпреки това по важни въпроси, като осигуряването на разпределяне на делата на случаен принцип и почтени назначения на важни съдебни длъжности, на действията на компетентните национални институции продължава да липсва решимост, която е необходима за изграждането на доверие.

Действията във връзка с добре познатите проблеми в областта на корупцията и организираната престъпност продължават да бъдат откъслечни, като им липсва стратегическа насока. Има твърде малко примери за дела, свързани с корупция или организирана престъпност на високо равнище, достигнали до успешен съдебен край.

Комисията счита, че процесът на мониторинг посредством МСП, възможностите, предоставени от средствата на ЕС, и конструктивният ангажимент на Комисията и редица държави-членки продължават да оказват ценна подкрепа за усилията на България.

Тази оценка се споделя от гражданите на България — наскоро публикувано експресно проучване на Евробарометър, проведено през ноември 2014 г., показва, че 79% от гражданите на България са съгласни, че ЕС следва да участва в противодействието на корупцията, организираната престъпност и слабостите в съдебната система; 61% от българите смятат, че ЕС е оказал положително въздействие за справяне със слабостите в съдебната система и над 50% вярват, че е оказал положително въздействие за справяне с организираната престъпност и корупцията.

Комисията приканва България да ускори напредъка си по отправените от нея препоръки във връзка с реформата на съдебната система и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Следващият официален доклад вероятно ще бъде изготвен след около една година.