Европейската комисия ще представи официално 14-ия Доклад за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка. Очаква се това да стане около 13.00 часа българско време.

От българска страна коментар на основните изводи в Мониторинговия доклад ще направи вицепремиерът по европейски въпроси Меглена Кунева, в чийто ресор са правосъдието и вътрешния ред. С позиция се очаква да излязат министърът на правосъдието Христо Иванов, вътрешният министър Веселин Вучков, прокуратурата, Висшият съдебен съвет, БОРКОР и др., предаде БГНЕС.

ЕК ще представи днес Мониторингов доклад и за Румъния. Последните писмени доклади за двете балкански страни бяха представени преди година.

Основният извод в годишния доклад за България е липсата на резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Това стана ясно от чернова на доклада, която бе разпространена в изминалите дни.

Не е изключено във финалния вариант на доклада част от констатациите и препоръките да бъдат смекчени, а критичността в други да бъде засилена. Докладът съдържа две части – политическа и техническа част.

В черновата на документа се отбелязва, че политическата нестабилност през 2014 г. и смяната на три правителства е довело до липса на реформи. В този контекст би следвало да се разглежда и критиката за липсата на избран Главен съдебен инспектор на Инспектората към ВСС.

Това е задължение на Народното събрание. До края на седмицата трябва да станат ясни номинациите. Изборът на главен съдебен инспектор трябва да се осъществи с минимум 161 депутатски гласа.

ЕК отбелязва липсата на избор на нов председател на Върховния касационен съд при първата процедура, която се проведе през есента. Утре ВСС трябва да изслуша и да гласува кандидатурите на съдиите Павлина Панова и Лозан Панов за съдия №1.

Приетата от правителството в края на декември и гласувана с конституционно мнозинство от Народното събрание, преди седмица, актуализирана Стратегия за съдебна реформа е оценена като "важна стъпка" на новото правителство.

Докладът съветва реформите да бъдат разглеждани като "политически приоритет" и създаването на усещането, че тези проблеми са на първо място в дневния ред на страната.

Констатирани са редица недостатъци в работата на Висшия съдебен съвет и се отправят конкретни препоръки за подобряване прозрачността при назначенията в съдебната власт, както и да се подобри системата за случайно разпределение на делата.

"В реформата на Висшия съдебен съвет има известен напредък, но все още не е постигнала образа на автономна и независима институция, способна да защитава независимостта на съда срещу изпълнителната и законодателната власт", пише в документа.

ЕК не отправя конкретни бележки по отношение на функционирането на ВСС – дали да е постоянно действащ или заседаващ на сесии. Индиректно обаче се препоръчва разделянето на Съвета на две камари – съдийска и прокурорско-следователска.

Обръща се внимание и на стъпките, които българските власти следват да изпълнят при подготовката на избора на нов Висш съдебен съвет, което би трябвало да се случи през 2017 г.

Специално внимание е отделено на функционирането на съдебната система. Работата по оценка на натовареността на магистратите и съдебните органи продължава. Една от целите е да се създадат правила за това как да се измери и да разпредели работното натоварване. Разликите в натовареността се разглеждат като важна причина за неефективността на системата.

При дисциплинарните действия липсват последователност и ясни стандарти. Предприети са стъпки, включващи общи насоки в тази област, въпреки че те не са направени на базата на ясен анализ на недостатъците.

От страна на прокуратурата е налице значителен напредък в изпълнението на плана за действие, представен от главния прокурор Сотир Цацаров през 2013 г. Частично предизвикан от Стратегията за реформа на съдебната система, главният прокурор направи нови предложения през ноември 2014 г. за децентрализация на прокуратурата и за предоставяне на допълнителни гаранции за ненамеса в работата на прокурорите, констатират експертите.

Към Министерството на правосъдието се отправят препоръки за изготвянето на спешни промени в действащия Наказателен кодекс. ЕК продължава да настоява за приемането и на изцяло нов наказателен закон.

Специално внимание е отделено на случаите, при които лица с постановени ефективни присъди "лишаване от свобода" са успели да се укрият. В тази връзка се препоръчва въвеждането на електронно наблюдение, без това да се става масова практика.

Критични бележки са отправени и към службите от системата на вътрешната сигурност. Докладът напомня, че правителството на Бойко Борисов обяви намерението си да вземе мандата за разследването на организираната престъпност от ДАНС, но според комисията това би могло да доведе до проблеми при тяхното водене.

"Предишната реформа в тази област доведе до няколко месеца, през които имаше незавършени дела за организирана престъпност, включително и при съдействието със силите за сигурност на други страни-членки" , се казва още в доклада като за пример за реформи се посочва сливането на ГДБОП и ДАНС през 2013 г. Критики се отправят към БОРКОР.

Според Доклада организираната престъпност в България все още остава значителен проблем. Изтъква се, че последните случаи на престрелки и убийства "напомнят за сериозността на ситуацията".

В доклада на ЕК се отбелязва и значителното увеличаване на делата, по които е започнало разследване срещу представители на мафията, но все още са налице малък брой на дела, които са достигнали до окончателно решение.

ЕК констатира липсата на координация между отделните ведомства, които отговарят за борбата с корупцията и препоръчва създаването на независима институция.