Всеки, който има деца, или се надява да има, иска те да не се забъркват в неприятности, да се справят добре в училище и впоследствие да вършат страхотни неща в професионален план.

Засега няма правилна рецепта за отглеждането на деца, които ще успеят в живота, но психологическите проучвания очертават редица фактори, които предсказват успеха.

Ето ги и тях:

1. Големи очаквания

Анализирайки данните от национално проучване сред 6 600 деца, родени през 2001 г., преподавателят от Калифорнийския университет Нийл Халфън и неговите колеги откриват, че очакванията, които родителите имат за техните деца, оказват огромен ефект върху постиженията им.

"Родителите, които очакват детето им да учи в университет, изглежда го насочват към тази цел, независимо от техния доход и останалите им активи," се казва в изявлението.

Откритието идва под формата на стандартизирани тестове: родителите на 57% от децата, които се справят най-зле на тестовете, са очаквали те да посещават колеж, докато при тези, които са се справили най-добре, очакванията са били, че 96% ще посещават колеж в бъдеще.

Това съвпада с друго психологическо проучване: Ефектът на Пигмалиона, според който "това, което един човек очаква от друг, може да послужи за самоизпълняващо се пророчество."

В случая с децата те постигат очакванията на родителите си.

2. По-висок социално-икономически статут

Една пета от децата в САЩ израстват в бедност, което значително ограничава потенциала им.

Според Шон Риърдън от Станфордския университет, разликата в постиженията на децата от семейства с висок и нисък доход "е приблизително с 30 - 40% по-голяма при децата, родени през 2001 г., в сравнение с тези, родени 25 г. по-рано."

Колкото по-високи са доходите на родителите, толкова по-високи оценки изкарват децата им на SAT изпитите.

Вижте още: Как един мъж учи 7-годишния си син да бъде предприемач

3. По-високи нива на образование

Проучване на Сандра Танг от Мичиганския университет през 2014 г. показва, че майките, които са завършили гимназия или колеж, е по-вероятно да отгледат деца, които ще направят същото.

Според проучването сред група от 14 000 деца, посещавали детска градина в периода 1998 – 2007 г., тези, които са родени от майки в тийнейджърска възраст (18 г. или по-млади), е по-малко вероятно да завършат гимназия или да влязат в колеж.

Стремежът е поне отчасти отговорен за това. В проучване сред 856 души в щата Ню Йорк психологът от Bowling Green State University Ерук Дъбоу открива, че "образователното ниво на родителите, когато детето им е на 8 години, прогнозира до голяма степен образователния и професионалния успех на детето 40 г. по-късно."

4. Осигуряват академични умение от рано

Анализ от 2007 г. сред 35 000 души в САЩ, Канада и Англия показва развиването на математически умения от рано може да се окаже в голямо предимство.

"Най-важното при усвояването на математически умения отрано (започването на училище с познаване на числата, техния ред и основните математически идеи, е една от загадните при проучването," пише съавторът Грег Дънкан. "Усвояването на математическите умения от рано предсказва не само бъдещите добри постижения по математика, а и постижение при четенето."

5. Подхождат чувствително при отглеждането на децата си

Проучване от 2014 г. сред 243 души, родени в бедни семейства, показва, че децата, чиито родители са "проявявали по-голяма чувствителност в отглеждането им" през първите три години от живота им, не само се справят по-добре в училище, но и имат по-добри връзки и по-големи академични постижение, когато минат 30-те.

Родителите, които проявяват повече чувствителност, са тези, които "реагират на сигналите на техните деца бързо и адекватно" и "осигуряват сигурна база" за децата си да изучават света.

"Това предполага, че инвестицията в отношенията между родите и дете отрано може да доведе до дългосрочна възвръщаемост, която се трупа в живота на отделните хора," казва съавторът на проучването Лий Рейби.

Вижте още: На какво трябва да се научат 20-годишните, за да имат успех

6. Избягват да прекарват некачествено време с децата си

Според ново проучване, цитирано от Washington Post, броят на часовете, които майките прекарват с децата си на възраст между 3 и 11 г., не предсказва поведението на детето, благосъстоянието му или постиженията му.

Нещо повече, подходът на прекалено загрижените и предпазливи родители, които специалистите наричат „родители хеликоптери“, може да има обратен ефект.

"Стресът на майките, особено когато те са стресирани от това, че балансират между работата и намирането на време за децата, може да се отразява лошо на децата," според съавтора на проучването Кей Номагучи.

Емоционалната зараза, или психологическият феномен, при който хора "прихващат" чувства един от друг, точно както прихващат настинка, обяснява това. Проучвания показват, че ако приятелят ви е щастлив, това ще ви се отрази; ако пък е тъжен, тази тъга също ще ви повлияе.

Така че ако една майка (или баща) е изтощена или неудовлетворена, това емоционално състояние може да се пренесе и върху децата.

7. Учат децата си на „нагласа към израстване“

Това откъде децата си мислят, че идва успехът също предрича постиженията им в живота.

Карол Дуек от Станфордския университет открива, че децата (и възрастните) мислят за успех по един или два начина. Мария Попова от Brain Pickings пише, че те винаги правят нещо такова:

"Фиксираната нагласа" предполага, че нашият характер, интелект и креативни способности са постоянни дадености, които не можем да променим по никакъв начин и че успехът е потвърждение на този вроден интелект.

В основата на "Нагласата към израстване," от друга са предизвикателствата, а провалът не е доказателство за неинтелигентност, а като насърчителен трамплин към израстването и към увеличаването на настоящите ни способности.

В проучване след 4-годишни Дуек позволява на децата да избират между реденето на лесни или трудни пъзели. Децата с „фиксирана нагласа“ избират по-лесния, тъй като това потвърждава вродените им способности. Ориентираните към израстване деца избират по-трудния пъзел, тъй като виждат това като възможност да се учат.

Както отбелязва Попова, "фиксираните" деца искат да наредят лесния пъзел, тъй като това ще им помогне да изглеждат умни и успели; децата, стремящите се към израстване, пък избират по-трудни пъзел, защото тяхното усещане за успех е свързано с това да станат по-умни.

Така че, когато хвалите децата си, не ги поздравявайте за това, че са толкова умни, а за това че са работили толкова здраво.