Много се говори за предимствата и недостатъците на взаимните и индексните фондове. Какво обаче представляват те, къде се коренят плюсовете и минусите им и кои са по-подходящи за инвеститорите? Отговор на тези въпроси ще се опитаме да дадем в настоящия материал.

Какво е взаимен фонд?

Взаимният фонд формира портфейл от активи като акции, облигации, суровини и други класове активи. Този портфейл се прави от професионални портфолио мениджъри (специалисти в сферата си) от името и за сметка на инвеститорите (акционерите във фонда).

В замяна на опита, знанията и уменията, фондът таксува клиентите си с годишна такса, която обикновено е около 1% от активите, но може и да е значително повече (например между 2 и 3% при повечето родни взаимни фондове).

Вижте още: Взаимните фондове с добро представяне от началото на годината

Взаимните фондове са известни с това, че активно управляват парите на акционерите си. Това обаче, само по себе си, не гарантира успех или по-добри резултати, а по-скоро е отличителната черта на взаимните фондове, в сравнение с индексните.

Какво е индексен фонд?

Индексният фонд предприема далеч по-различна стратегия. Вместо да подбира активите, които според портфейлните мениджъри ще се представят „по-добре от пазара“, индексните фондове купуват акциите, съставляващи определен индекс, като Standard & Poor’s 500 например.

Вижте още: Защо да изберем индексен фонд?

Индексният фонд се стреми да репликира представянето на избрания от него индекс. Поради по-слабата търговия и липсата на нужда от анализи, този род фондове са далеч по-евтини за инвеститорите.

Например индексният фонд на Schwab S&P 500 Index (следящ представянето на S&P 500) е с годишна такса в размер на 0.09%, или десет пъти по-ниска от традиционната на взаимните фондове.

По дефиниция, когато инвеститорите държат портфейл, съставляващ индекса, то доходността, която могат да очакват, е „среданата“ за пазара. Това води до възникването на въпроса: „Кой би искал да постигне средната пазарна доходност?“.

Истината обаче е, че „средният взаимен фонд“ не се отличава с блестяща доходност, особено сравнена с пазарната за по-дълъг период от време. През последните 10 години по-малко от 20% от активните фондове са се представяли по-добре от индекса S&P 500, докато при малките компании по-малко от 15% от фондовете са се представили по-добре от индекса Russell 2000.

Индексните фондове са два типа. От една страна, това са традиционните взаимни индексни фондове, като например Vanguard 500 Index (базиран на S&P 500), от друга са така наречените ETF-фондове или търгувани на борсата индексни фондове.

Докато и двата типа ще дадат подобни резултати, разликата е в тяхната структура. При първата категория инвеститорите могат да търгуват акциите на фонда на база на цената на затваряне, директно с инвестиционни фонд, като е налице цена на обратно изкупуване.

Индексните фондове, търгувани на борсата (ETF-фондовете), могат да се купуват и продават във всеки един момент на деня. За удобството обаче се плаща определена цена. Тя е изискването да се направи сметка в брокер, както и да се плащат такси и комисиони при търговията на борсата. Това до голяма степен повишава разходите на инвеститорите.

Търгуваните индексни фондове са много разпространени и инвестираните в тях средства растат геометрично през последните години. С големия интерес идва и голямото им разнообразие, като те започват да следят почти всякакъв тип активи. Последната мода е ETF-фондове, следящи представянето на най-добрите инвеститори по света.

Вижте още: Искате ли да търгувате като Айкън и Акман?

Предимства и недостатъци на взаимните и индексните фондове

Предимства на индексните фондове:

- Ниските комисиони

- Ясна стратегия и правила за подбор на активи

- Средна пазарна доходност, с която активните фондове се борят и губят битката в дългосрочен аспект

- Разбираема и прозрачна инвестиционна схема, лишена от човешки фактор

Недостатъци на индексните фондове:

- Твърде големия им брой и степен на покритие прави така, че се появяват нови и екзотични фондове, базирани на тясно специализирани активи, които изискват сериозни познания от страна на инвеститорите

- Не дават възможност за много добра диверсификация и представянето им е свързано с посоката на пазара и изцяло с актива, който следват

Предимства на взаимните фондове:

- Взаимните фондове традиционно се представят масово по-добре в моменти на спад именно поради възможността на мениджърите им да селектират и активно да управляват

- Дават добра възможност за диверсификация по пазари и класове активи

Недостатъци на взаимните фондове:

- Високите комисиони може би са един от най-големите им недостатъци

- Слабо представяне в дългосрочен аспект. Както вече споменахме, много малък процент от фондовете успяват да бият пазара при един по-дълъг период

- Понякога са с високи прагове за инвеститорите. Някои от фондовете, управлявани от най-успешните мениджъри, често имат минимална входна сума за управление, което автоматично ги прави недостъпни за малките и масовите инвеститори

В заключение можем да кажем, че няма правилна рецепта кой тип фонд е най-добър за всеки, като това зависи от конкретните параметри и изисквания на инвеститорите.

Важно е с какви по размер средства оперират инвеститорите, какви са техните познания, какви са инвестиционните им хоризонти, как им е по-удобно да менажират своите средства, каква е толерантността им към риск и т.н.