Центърът на град Кюстендил е любимо място за разходка на жителите на древния град Пауталия, където близо една до друга са групирани няколко забележителности, съобщава БГНЕС.

Любимите места за разходка и почивка в горещите летни дни се намират в района около сградата на общината и областната администрация. Това са "Арката", "ябълковия" фонтан пред Областната администрация, намиращият се в съседство мемориал на Тодор Александров, край който под дърветата са разположени пейки. На тях седят млади и стари и бистрят бъдещето на обезлюдяващия през последните години древен град.

Пред читалището се намира паметникът на кюстендилския поет Биньо Иванов /1939-1998 г./, открит миналата година. Той е композиция от кръгъл воденичен камък и железен плот с изрязани букви, символизиращи живота на родения в Бараково поет. Плотът е книга, а камъкът е доставен от Балабановата фабрика, където служел за стриване на доставяния по река Рилска дървен материал от крупния индустриалец Иван Балабанов.

На около стотина метра по-надясно е художествената галерия, носеща името на големия кюстендилски майстор на четката Владимир Димитров-Майстора. Пред галерията има детска площадка, любимо място за забавления на най-малките. Край нагретия от слънцето градски площад вниманието привлича сградата на общината. Цветът й е вишнев, навремето била сграда на Педагогическото училище, строено по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнагер.

На срещуположния край на площада стърчи една порта, това е "Арката". Зад нея има цветна чешма, а в дъното паметник на загиналите в битката за Булаир, както и на далите живота си във войните за освобождението и независимостта на България. На мястото на арката е съществувал театрален комплекс с библиотека и читалище, строен с дарения от всички кюстендилци. Той е съборен по времето на кмета на Кюстендил /1979-1985 г./ Георги Михайлов, по негово лично нареждане, въпреки многократно демонстрираното несъгласие от страна на гражданството. Запазена е входната арка от източната стена, която в момента е част от комплекс изграден в центъра на града. Като повод за разрушаването е бил използван план за построяването на модерен дом на Профсъюзите, но строежът изобщо не е започван. Сега зад арката има сцена и красива градинка с пейки, където се провеждат редица културни събития.

От арката в посока моста над река Банщица води една сенчеста и с неповторима атмосфера алея-пешеходната. От двете й страни се намират заведения, любимо място за разговори с приятели на кафе и бира. Алеята продължава и върху "женския мост", носещ името си от скулптурите, разположени в четирите му края.

Железният, наричан още и моста с голите жени, минава над река Банщица. Южно от моста е била разположена северната градска порта във възстановения от двете земетресения и чумни епидемии от края на 16 и 17 век османски град. Портата била известна като Нишката, а северно по стария мост тръгвал т.нар. Нишки друм или път към родния град на Константин Велики.

Мостът е построен през 1909 г. по проект на архитект Рудолф Фишер и свързва железопътната гара с централния градски площад. През 1969 г. мостът е преустроен и разширен със стоманобетонна конструкция. В четирите му края са поставени голи скулптури на женски фигури, изпълнени от бял врачански камък, с автор - скулпторът Любен Димитров.

Специално внимание заслужават четирите статуи на голи жени, с които жителите на града са свикнали, за разлика от впечатлението, което правят на гостите на Кюстендил. Двете жени по единия диагонал са символични, рекламират града като овощарски и балнеоложки център. Двете голи жени държат съответно ябълка и тас за поливане тялото в банята.

Другият диагонал е по-интересен. В дясната част в началото на моста кюстендилската красавица е изпънала предизвикателно голата си гръд, а само навита като връв кърпа "разваля" изгледа към разтворените й крака. До тук добре, но зад гърба си ръцете й държат къс меч. Той символизира вероломството на кюстендилки, според местните.

На отсрещния ляв край на моста голата жена е вперила поглед напред, към Рила планина, за да не й пречи слънцето е поставила лявата си ръка на челото. А в дясната държи насочен към земята шмайзер. Това ще да е кюстендилската жена-боец. Макар и със свалено оръжие, не я подценявайте. За секунда ще го вдигне и ви пусне един откос. Своенравна и опасна, като Мая Манолова. Сещаме се за нея, може би защото магазинчето на майка й е само на 100-на метра преди моста. Но Манолова вече не е толкова опасна, тъй като замени парламентарната трибуна с поста на омбудсман.

Това са любимите места за отдих в центъра на Кюстендил. В извънградските зони безспорен лидер за посещение и разходка е парк Хисарлъка над града. Най-вече заради възстановената антична крепост.