Министерският съвет одобри проект на нов Кодекс за застраховането и предлага на Народното събрание да го приеме.
Изготвянето на изцяло нов документ произтича от транспонирането на многобройни и важни изисквания на европейското законодателство.

С проекта се въвеждат изискванията на Директива 2009/138/ЕО относно започването и извършването на дейността по застраховане и презастраховане (Платежоспособност II), както и на последващите й изменения и допълнения с Директиви 2011/89/ЕС, 2012/23/ЕС, 2013/58/ЕС и 2014/51/ЕС.

Директива 2009/138/ЕО установява нова рамка за определяне на капиталовите изисквания на застрахователите и презастрахователите в зависимост от техния рисков профил, както и въвежда изисквания за осъществяване на рисково-базиран надзор върху дейността им.

С транспонирането на Директивата Платежоспособност II се усъвършенстват и изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите. Регламентират се функциите по управление на риска, вътрешен одит, функция за съответствие и актюерска функция.

С проекта на Кодекс за застраховането се предлага въвеждане на нов режим за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователите и презастрахователите на базата на отчитане на всички количествено измерими рискове, на които са изложени.

Предлага се законова регламентация на някои нови институти, които понастоящем се прилагат на българския застрахователен пазар като договорна практика. Регламентира се институтът на застрахователния период, като се допуска сключването на безсрочен застрахователен договор, на многогодишен застрахователен договор, както и на договор за застрахователен период по-кратък от една година.

Регламентира се възможността за автоматично подновяване на застрахователния договор само за един застрахователен период след изтичане на договорения срок. Въвеждат се институтите на ретроактивното и предварителното покритие.

Предлагат се промени и в областта на несъстоятелността на застрахователите, като се прави предложение ролята на синдик да се изпълнява от Гаранционния фонд. По този начин ще се гарантира по-голяма ефективност както при извършване на ликвидацията на застрахователния портфейл, така и с оглед поемането на разходите по несъстоятелността.

Също така се предлага изравняване на гарантираните застрахователни вземания при несъстоятелност на животозастраховател с размера на гарантираните влогове при несъстоятелност на банка. Предвидено е Гаранционният фонд да изплаща вземанията на всички лица при несъстоятелност на животозастраховател, като се гарантират вземания в един застраховател, независимо от броя на вземанията на оправомощеното лице и размера им – до 196 000 лева.

По отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” се предлага срещу единна премия да се осигурява покритието както за България, държавите-членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, така и за всички държави, които членуват в системата „Зелена карта”.

С проекта на Кодекс за застраховането се допуска договорът за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да може да бъде сключен за срок до три години, както и разширяване на покритието й за определени случаи, в които липсва вина на водача, но независимо от това е справедливо увредените лица да могат да получат обезщетение.