Гръцкият премиер Алексис Ципрас не си губи времето в четвъртък и подаде оставка веднага, след като (Гърция) получи 23 милиарда евро в рамките на новия план за помощ.

10 милиарда от парите влязоха в план за бъдеща рекапитализация на банките, а 13 милиарда веднага тръгнаха обратно към кредиторите. Ципрас иска да потвърди разклатената си вътрешнопартийна подкрепа, като обнови депутатите си.

"Сега, когато този труден период приключи, бих искал да подложа на вашата преценка какво сме постигнали", каза Ципрас в кратко телевизионно обръщение към нацията в 20:30 часа в четвъртък. Там той обяви, че подава оставка заедно с цялото правителство.

Предлагам на съда на гръцкия народ всичко, каквото съм постигнал, изтъкна Ципрас, цитиран от световните агенции. Той добави, че постигнатото не е това, което е искал, но е възможно най-доброто за момента.

След като каза, че е останал "с чиста съвест" и е "устоял на натиска и изнудването", той отиде и подаде оставката на правителството при президента Прокопис Павлопулос.

Според негови приближени Ципрас би искал гласуването да се проведе възможно най-скоро - на 20 септември, съобщи БГНЕС.

Обявяването на оставката не се очакваше толкова скоро, но то не бе изненадващо. След като бе избран през януари на вълната на критиките срещу двете предишни програми за помощ, наложени на балканската страна през 2010 г. и 2012 г. на обща стойност 240 милиарда евро, Ципрас стигна до подписването на трета на 13 юли, за да предотврати излизането на Гърция от еврозоната.

По време на гласуването на този план на 14 август в парламента опозицията го подкрепи. Но 43 от 149-те депутати от радикалната лява партия СИРИЗА, верни на своите идеи, а според някои и благоразположени към връщането на драхмата, не го последваха - гласуваха против или се въздържаха.

Броят на подкрепящите Ципрас (с тези на малката съюзна дясна партия АНЕЛ) спадна до 119 от 300 депутати. Той не можеше да остане в тази ситуация.

Въпреки резките си завои, Ципрас е популярен сред голяма част от народа, която мрази двете основни опозиционни партии – дясната Нова демокрация и социалистическата ПАСОК - довели страната до сегашното състояние по време на десетилетното си управление. Като се опира на образа си на алтернатива на досегашните управления, Ципрас се надява да обнови своята база.

Той има един основен коз – за тези втори за по-малко от 18 месеца избори - гръцкото законодателство предвижда партиите да се явят само с общи листи, подредени от щабовете им. Така Ципрас ще може да се освободи от най-упоритите представители на лявата вътрешна съпротива.

Без никакво съмнение сред тях е лидерът на съпротивата - бившият министър на енергетиката Панайотис Лафазанис, и вероятно и от влиятелната и принципна парламентарна председателка Зои Константинопулу.

Докато в четвъртък вечерта сайтът на Лафазанис – "Искра" – обвиняваше Алексис Ципрас, че е в плен на паника, страх и безпокойство, за да постъпи така, от кабинета на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обявиха, че "предсрочните избори в Гърция може да бъдат средство за разширяване на подкрепата на плана за помощ".

"Решаващо е Гърция да продължи ангажиментите си към еврозоната", подчерта от своя страна президентът на еврогрупата Йерун Дейселблум", цитиран от холандската телевизия НОС. "Има широка подкрепа за програмата за реформи в гръцкия парламент. Надявам се, че новите избори ще доведат до (още) по-голяма подкрепа", добави той.

Кредиторите не криеха и радостта си от възможността да видят Ципрас лишен от своите бивши приятели.

Германският икономист Марсел Фрацшер, съветник на Зигмар Габриел, министъра на икономиката на Германия, определи изборите като "добра икономическа новина". Според него "има добри шансове те да доведат на власт по-компетентно правителство и най-вече проевропейско". Той предупреди все пак срещу възможността да се получи "политически вакуум в краткосрочен план".

Американската компания за кредитни оценки Moody`s се страхува от своя страна за "правилното изпълнение на програмата", като вижда "риск за бъдещи плащания".

Първото от тези плащания стана скоро, а Гърция не бе получавала нищо от своите кредитори (ЕС, ЕЦБ и МВФ, Европейския механизъм за стабилност) от август 2014 г., при предишното правителство на консервативно-социалистическата коалиция.

Гърция получи 23 милиарда евро. Тринайсет от тях бяха почти незабавно попити от връщането на 3.4 милиарда евро на ЕЦБ, което задължително трябваше да стане в четвъртък, и на този от мостовия кредит от 7.156 милиарда от юли.

И накрая, този транш ще включва и плащане на три милиарда евро "преди края на ноември", в зависимост от напредъка в изпълнението на реформите, включени в програмата.