Европа търси мястото си в надпреварата за изкуствен интелект на фона на политически колебания и технологична зависимост
Четири години след появата на ChatGPT лидерите на ЕС все още търсят общ подход към технологията, докато опасенията за икономическо изоставане, рисковете за демокрацията и зависимостта от американски компании нарастват
,fit(1001:538)&format=webp)
Европейският съюз не е създаден с идеята да се справя с предизвикателства от мащаба на потенциалната заплаха, която изкуственият интелект може да представлява за бъдещето на човечеството, пише POLITICO.
През последните две десетилетия европейските лидери преминаха през поредица от кризи – от дълговите проблеми на Гърция, които едва не доведоха до излизането ѝ от еврозоната, до руската инвазия в Украйна, принудила милиони хора да потърсят убежище в ЕС. Във всеки от тези случаи блокът успя да намери изход, макар и след продължителни преговори и политически разногласия.
При изкуствения интелект обаче ситуацията изглежда различна.
Технологични експерти, представители на индустрията и дори европейски правителства посочват липсата на достатъчна политическа решителност, разминаванията в приоритетите и усещането, че Европа постепенно изостава в развитието на технологията. Европейските лидери включиха изкуствения интелект в дневния ред на среща на върха едва този петък в Дъблин, четири години след появата на ChatGPT през ноември 2022 г.
Дори тогава темата не предизвика особено голям интерес.
„Има много по-важни неща“, коментира латвийският премиер Андрис Кулбергс при пристигането си на срещата. Той имаше предвид въпроса кой трябва да представлява Европейския съюз в мирните преговори между Русия и Украйна – непосредствен дипломатически приоритет, който според него заслужава по-голямо внимание.
Авторите на доклад, публикуван преди два месеца, вероятно биха оспорили подобна оценка. Сред тях са двама от основоположниците на съвременния изкуствен интелект, както и високопоставени представители на OpenAI и Anthropic. В анализа се предупреждава, че евентуален „взрив в развитието на интелигентността“ – рязко ускоряване на способностите на AI – може сериозно да отслаби механизмите за контрол и ограничаване на властта както вътре в отделните държави и компании, така и в отношенията между тях и различните институции.
Въпреки тези предупреждения в Европа продължава да липсва единно виждане за подхода към технологията.
Основният въпрос е дали ЕС трябва да се стреми да конкурира САЩ и Китай чрез разработването на собствени най-усъвършенствани модели на изкуствен интелект, или да съсредоточи усилията си върху регулирането на сектора и създаването на условия европейските компании и икономики да извлекат ползи от него. Двете цели не са непременно взаимно изключващи се, но постигането им изисква значителни инвестиции, политическа ангажираност и способност за бързо вземане на решения.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола се противопостави на песимистичните оценки за перспективите пред континента.
„Не понасям постоянно повтаряното твърдение, че Европа по някакъв начин е загубила надпреварата в областта на изкуствения интелект“, заяви тя в петък.
Изкуственият интелект между заплахите за човечеството и икономическия потенциал
Въпреки предупрежденията за потенциалните заплахи от изкуствения интелект действията на европейските лидери засега не показват, че те възприемат развитието на технологията като непосредствена екзистенциална криза.
На срещата в Дъблин те изслушаха редица експерти, сред които носителят на Нобелова награда и специалист по компютърни науки Джефри Хинтън, смятан за един от основоположниците на съвременния изкуствен интелект.
Хинтън, който е и сред авторите на доклада за ускореното развитие на AI, многократно е предупреждавал, че технологичният напредък може да изпревари способността на човечеството да контролира създаваните системи. Според неговата оценка вероятността изкуственият интелект в крайна сметка да доведе до изчезването на човечеството през следващите десетилетия е между 10% и 20%.
Според европейски представител, цитиран от POLITICO, дискусиите са обхванали както потенциалните екзистенциални рискове, така и икономическите възможности, които технологията предлага.
Сред поканените участници е бил и главният изпълнителен директор на френската компания Mistral Артюр Менш, който през последните седмици категорично се противопоставя на идеята Европа да се откаже от разработването на собствени водещи AI модели.
Самото решение да бъдат поканени външни експерти отразява признанието, че европейските лидери все още не разполагат с достатъчно задълбочени познания по темата.
„Няма да се преструваме, че сме експерти по изкуствен интелект“, признава друг високопоставен представител на ЕС.
Разговорите в петък обаче сравнително бързо са се насочили към по-познати въпроси, свързани с Украйна и представителството на Европейския съюз в евентуални мирни преговори с Москва и Киев.
Това откроява разликата в политическия подход между Европа и Съединените щати.
Във Вашингтон изборната динамика и нарастващите финансови средства, които организации както в подкрепа на ускореното развитие на AI, така и в полза на по-строгия контрол върху технологията влагат в политическия процес, принуждават американските политици да формулират все по-конкретни позиции.
В Европа дебатът все още не е придобил същата политическа тежест, тъй като изкуственият интелект се конкурира за внимание с множеството други кризи и приоритети на блока.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща обяви, че лидерите ще се върнат към темата на следваща среща на върха след три месеца.
Междувременно гръцкият премиер Кириакос Мицотакис си е поставил за цел всички държавни служители в страната да се запознаят с основните функции на изкуствения интелект в рамките на следващите три или четири години.
Политическите рискове от технологичното изоставане
Последиците от евентуалното изоставане на Европа в областта на изкуствения интелект могат да надхвърлят икономическите и технологичните измерения и да засегнат политическата стабилност на континента.
Лидерите, събрали се в Дъблин, сред които френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц, вече са свидетели на отслабването на традиционния политически консенсус и засилването на националистическите партии.
Във Франция „Национален сбор“ на Марин льо Пен се стреми да достигне до властта, докато в Германия „Алтернатива за Германия“ привлича подкрепа в мащаби, невиждани за крайнодясна политическа сила в страната от 30-те години на миналия век.
Икономическото недоволство и напрежението около миграцията са сред факторите, които допринасят за тези тенденции.
Развитието на изкуствения интелект може да добави нов източник на обществена и политическа нестабилност, особено предвид потенциалното му въздействие върху пазара на труда, информационната среда и демократичните процеси.
Главният изпълнителен директор на европейската AI компания Domyn Улян Шарка предупреждава, че Европейският съюз е особено уязвим към намеса в изборите чрез използването на изкуствен интелект. Опасенията му са свързани и с предстоящите през следващата година избори в няколко ключови европейски държави.
Той призовава за създаването на система за наблюдение и противодействие на опитите за изборна намеса с помощта на AI, като смята, че подобни действия трябва да бъдат разглеждани със същата сериозност като тероризма.
Технологичната зависимост на Европа
Наред с дългосрочните рискове пред Европейския съюз стои и по-непосредствен въпрос – доколко континентът може да функционира самостоятелно без технологиите и инфраструктурата, които използва от чуждестранни доставчици.
Сривът в услугите на Microsoft в четвъртък и петък, който засегна и европейските институции, отново постави на преден план зависимостта на ЕС от американски технологични компании.
Инцидентът показа как проблеми в инфраструктурата на един доставчик могат да окажат влияние върху работата на институции и организации в различни държави.
Тази зависимост се превръща във все по-важен въпрос за европейската технологична и стратегическа автономия, особено на фона на ускореното развитие на изкуствения интелект и необходимостта от значителни изчислителни ресурси.
Попитан какви биха били последиците, ако Европа не успее да намали зависимостта си от чуждестранни технологии, представител на институциите в Брюксел дава кратък и категоричен отговор:
„Обречени сме.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)