Всеки би се замислил сериозно, ако само няколко чуждестранни компании притежаваха пътищата, пристанищата или електропреносната мрежа на Европа. И все пак, в продължение на 15 години, Старият континент позволи точно това да се случи с неговата технологична инфраструктура – гръбнак не само на икономиката му, но и на неговата демокрация.

Днес шепа американски гиганти контролират системите, на които Европа разчита всеки ден: търсене, социални медии, реклама и браузъри. Това не са просто онлайн услуги, а релсите, по които се движи европейската икономика. И в момента тя се движи по тях, но не ги притежава, предупреждава в свой анализ POLITICO.

Все пак, акцентира изданието, Европа започва да се събужда. Днес в Брюксел често може да се чуят служители на ЕС да използват модерни думи като „технологична суверенност“ и „EuroStack“. Належащият въпрос, на който трябва да видим отговора, обаче е дали лидерите на блока ще подкрепят тези думи с дела – и дали имат волята да използват достатъчно силно лекарство, за да се преборят с тази критична зависимост.

Досега сигналите са смесени: миналата седмица изтече меморандум от търговските преговори между САЩ и ЕС, който предполага, че европейските служители може да отслабят технологичното правоприлагане с надеждата да намалят тарифите на Белия дом. Ако това се случи, може да има сериозни негативни последици – стратегически и политически. И нови проучвания показват защо.

Скорошен доклад на YouGov установява, че голямо мнозинство в Германия, Франция и Испания искат ЕС да прилага своите цифрови закони, дори ако това разгневи американския президент Доналд Тръмп. 63% от анкетираните германци, които имат мнение по въпроса, казват, че прилагането на технологичните закони всъщност е прекалено либерално. Освен това, цели 74% от партията на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен искат твърда позиция спрямо големите технологични компании, а флиртът на милиардера Илон Мъск с крайнодесните каузи и заплахите да прекъсне сателитите Starlink в Украйна само са засилили тези настроения.

Никой не иска излишни сблъсъци, разбира се. Но, както показва историята, тираните уважават силата, а не колебанието, продължава със заключенията си POLITICO.

Някои представители на Комисията може би се надяват да умилостивят Тръмп за достатъчно дълъг период от време, за да могат да създадат индустриални политики, които да освободят европейската икономика от нейната зависимост от САЩ. Но ако Европа е сериозна в намерението си да си върне контрола над критичната технологична инфраструктура, трябва да се изправи пред един неприятен факт: големите технологични компании накланят везните в своя полза от толкова дълго време, че нито една политика вероятно няма да бъде достатъчна.

Един от ключовите начини, по които страните могат да изградят свои суверенни AI среди, е чрез използването на модели с отворен код

Защо държавите се нуждаят от „суверенен изкуствен интелект“

Това, от което Европа се нуждае сега, е координирана стратегия: разбиване, правоприлагане, изграждане.

Първата стъпка е разбиването. Това означава, че тя трябва да е готова да разбие утвърдените технологични монополи, започвайки с Google. Макар че технологичният гигант е по-рядко критикуван в сравнение с конкурентите си като X и Meta, може да се каже, че той има дори по-голямо влияние върху европейската икономика и общество.

Откакто Google купи рекламната компания DoubleClick през 2008 г., постепенно изгради един от най-мощните цифрови монополи в историята, а последиците от това са жестоки. С нарастването на дела на Google в приходите от цифрова реклама, Европа загуби над 30% от работните места в медиите, а местното журналистическо отразяване закърня, оставяйки на негово място „новинарски пустини“ – райони, в които хората нямат надеждни местни източници на информация, акцентира POLITICO.

Осъзнаването на това явление наскоро намери място в дебатите в Германия относно предложения дигитална данък. Комисарят по култура и медии Волфрам Ваймер разкритикува остро дългогодишното „умно избягване на данъци“ от страна на големите технологични компании и техните „монополни структури“.

Google е монопол. Два американски съда вече постановиха, че компанията е монополизирала технологиите за търсене и реклама, а подобно решение може да последва и в Брюксел – въпреки че официалното решение по темата вече закъснява. Някои доклади също така предполагат, че правоприлагащите органи може просто да се задоволят с поредната глоба, но това няма да коригира пазара. За Google глобите са като фиш за паркиране за монополизиране на сектор на стойност десетки милиарди.

Следваща стъпка е правоприлагането. Със Закона за цифровите пазари (DMA) Европа вече разполага с инструменти, които могат да помогнат на конкурентните технологични компании да се разраснат и просперират. Стартъп асоциациите на блока и водещите технологични играчи в Германия – дори и легендарният американски технологичен акселератор Y Combinator – настояват, че ако се приложи, DMA може да бъде най-голямата надежда за иноваторите. Но истината е, че американските монополи многократно са пренебрегвали закона.

80-членният екип на DMA се опитва да отговори на предизвикателството, но се затруднява. И това не е чудно: град Брюксел има два пъти повече служители, посветени само на контрола на паркирането. DMA ще може изпълни икономическите си обещания само с по-нататъшно укрепване, а не с отслабване, и Комисията трябва да се откаже от илюзията, че монополите ще се подчинят с повече диалог, категорични са от POLITICO.

Европейските компании се насочват към модели, контролирани, внедрявани и разработвани на местно ниво от местни таланти за местното население

„Суверенният AI“ – пътят към технологична независимост на Европа

Най-накрая идва ред на изграждането. Европа разполага с таланта и знания, за да си върне контрола върху технологичната инфраструктура, която използва. Вече са в ход проекти за изграждане на споделени услуги в социалните медии и търсачките, които скоро ще позволят на креативни европейски компании да се появят на пазара на много по-ниска цена. Тази нова инфраструктура няма да се нуждае от публични субсидии завинаги, но със сигурност би могла да се възползва от по-големи инвестиции.

Стимулирането на тази нова инфраструктура, включително със средства, пренасочени от технологичните гиганти, не само ще освободи медиите от робството на технологичните монополи, но и ще помогне на всички останали - от търговци до артисти, които зависят от тях в момента, за да могат да достигнат до своите клиенти и аудитория.

Ако имат кураж и далновидност да се възползват от този момент, европейските лидери могат да спечелят от един неизползван политически потенциал. Неотдавнашните коментари на шефа на технологичния отдел на ЕК Хена Виркунен, че технологичните правила на ЕС не подлежат на преговори, са обещаващи, но трябва да бъдат подкрепени с действия.

Прилагането на законите на ЕС, възстановяването на справедлив дял от стойността, извлечена от монополите, разбиването им, за да се размразят пазарите, и използването на приходите от глоби за инвестиции в европейската цифрова инфраструктура биха могли да бъдат точно този вид икономически рестарт, от който Европа се нуждае.