Демографските тенденции у нас сред най-лошите в ЕС
България е най-бедната страна членка на ЕС. Страната ни е в дъното на класацията и по отношение на демографските тенденции, като хората на възраст над 65 години у нас се отличават с най-голям риск в съюза от това да изпаднат в крайна бедност, както и по отношение на очакваната продължителност на живот.
Вижте още: Три основни грешки по пътя към спокойно пенсиониране
Всички знаят, че демографските тенденции на „стария континент“ са тревожни. У нас обаче, нещата изглеждат далеч по-лоши от средните за Европа.
Според прогнози на Евростат един на всеки близо осем души в Европа ще е на възраст над 80 години до 2080 та година. Това би било удвояване на процента, който през изминалата година е бил 5%.
През изминалата година хората на възраст над 65 години са били цели 18.5% от населението на ЕС.
У нас населението на възраст над 65 години се очаква да е 29.7% от общото население през 2080-та година, спрямо средното за ЕС от 28.7%. Хората на възраст над 80 години се очаква да са 12.4% от населението, при средно 12.3% за ЕС.
Това което е притеснително обаче е, че страната ни е на последно място по очаквана продължителност на живота след 65 години. Тя е 17.9 години за жените и 14.2 години при мъжете. За сравнение средната очаквана продължителност на живот при жените след 65-годишна възраст в ЕС е 21.3 години, докато при мъжете тя е 17.9 години.
Още по-лоши са нещата по отношение на стандарта на живот, който възрастните хора могат да очакват. С опасност за изпадане в крайна бедност и социална изолация са 57.6% от българите на възраст над 65 години. За сравнение в съседна Румъния този процент е едва 35%.
С най-голям процент се отличава страната ни по отношение на опасност за изпадане в крайна бедност и на хората на възраст до 65 години – цели 45.7%, при средно за ЕС от 25.9% и 41.3% за съседна Румъния.
Страната ни заедно с Румъния отново заема последното място по ползване на интернет от хората на възраст между 65 и 74 години. Едва 10% от попадащите в тази група ползват интернет, какъвто е процентът и в Румъния.
От тези потребители 51% използват интернет за получаване и изпращане на електронни писма, 53% търсят информация за определени стоки и услуги, 67% се информират онлайн от различни медии, а само 2% извършват покупки (спрямо 42% средно за ЕС). Тридесет процента имат профили в социални мрежи.