Със сигурност понякога ви се е приисквало да водите по-простичък начин на живот, в който всичко, което ви заобикаля, са били вещи, които наистина обичате или пък са ви изключително полезни. В най-добрия случай и двете.

За да постигнете и поддържате такъв начин на живот, ви се налага да изхвърляте разни вещи от време на време. По малко или по много. Докато разчиствате всичко непотребно, усещането е сякаш повдигате планина, но след това ви наляга чувство на удовлетворение. Ето едно обяснение за това явление.

Физическото пространство и умственото пространство вървят ръка за ръка. Всичко пред погледа ни у дома се отразява на светоусещането ни. Затова когато разчистим дома си, освободеното физическо пространство повлиява и върху мисленето ни.

Въвеждайки повече простор и светлина, освобождаваме и даваме криле на психиката си. Помислете само колко по-спокойно и плавно работите, когато бюрото ви е подредено изрядно. Сега прехвърлете това усещане върху целия си живот.

Разделянето с миналото може да ни излекува. Понякога държим толкова много на стари вещи, тъй като те носят със себе си спомени. Когато те са у дома, се чувстваме свързани с миналото. Когато жилищното ни пространство е претрупано със стари вещи, ние не само се асоциираме с тях, но и те влияят върху нашите чувства.

Понякога резултатът може да е негативен, тъй като често присъстват вещи, които ни навяват тъжен спомен или пък се страхуваме, че ако ги няма, ще загубим контрол над живота си. Изхвърлянето на старите вещи може да е болезнен процес, но в същото време е триумф, тъй като категорично заявяваме, че не сме зависими.

Взимането на решения ни прави силни. Когато взимаме решение по някакъв въпрос, дори нещо толкова дребно като къде да държим резервните пердета, ние получаваме чувство за контрол. Това усещане е пристрастяващо и ни се приисква да се случва по-често и по-често.

Когато изхвърлим непотребните вещи, се освобождава време и пространство за нови решения. Например, за повече физически упражнения, за прехвърляне на снимките от телефона на компютъра, за повдигането на въпроса за повишение пред шефа и т.н.

Когато изхвърляме вещи, остават по-малко неща, за които отоговаряме. Това е най-видимата награда, която получавате, когато се отървете от чувалите с какво ли не вътре. Всеки предмет, който напуска прага на дома ви, ви освобождава от потребността на мислите къде да го сложите, как да го организирате спрямо другите вещи и как да го чистите. Това, приятели наши, е свобода и чувството е страхотно!