Първото доказателство, че тази група тийнейджъри не е обичайна, идва, когато инструкторът моли тези от тях, които са инвестирали на фондовата борса, да вдигнат ръка. Повечето от децата вдигат ръка. Докато финансовият специалист обяснява ползите от инвестирането, едно момче го прекъсва.

„В какво предлагате да инвестирам сега?”, пита Лиъм Уитфилд. Той е на 18 години, учи в частно училище в Сиатъл. Финансистът от местна инвестиционна компания предлага стандартен микс от 60% акции и 40% облигации.

По лицето на Уитфилд се появява неудовлетворение. Той вече притежава дялове от Аpple, Facebook и Starbucks. „Всъщност, надявах се на истински финансов съвет”, допълва момчето.

Мартенска събота сутрин е. Уитфилд е в компанията на две дузини тийнейджъри в зала, в която им четат лекции за управлението на пари. Мероприятието е организирано от родителите им.

Лекторът разчупва леда с рекламата Saturday Night Live на книга за финансови съвети, озаглавена „Не си купувайте вещи, които не можете да си позволите”. Тийнейджърите разглеждат последователно снимки на коли.

Вижте още: Как богатите деца от Instagram прекараха лятото

Поставена им е задача да определят коя от тях ще изберат, но след като изчислят колко време ще им отнеме, за да съберат сумата за нея, ако спестяват по 2 000 долара годишно.

Инструкторът похвалва момиче, което избира Volkswagen Jetta пред Range Rover за 90 000 долара.

„Ти спази всички правила – вълнуващо е, нали, момчета?”, казва Джон Гейдж, наскоро завършил Станфорд. Той работи за Cornerstone Advisors, богата фирма за управление на финанси.

По време на анализа на приходите и анализите тийнейджърите отбелязват, че е много трудно със нормална работна заплата да си позволиш скъпи коли. „Особено ако си учител”, допълва едно от момчетата.

В момента 5% от домакинствата в САЩ контролират 63% от богатството на страната. Десетилетия стагнация създадоха огромен контраст между средната класа и фамилните династии.

Богатите обаче не се чувстват спокойни, особено когато става дума за запазването на богатството им. Числото на фамилните офиси за ултрабогати се е удвоило от 1998 година насам.

Консултантските фирми навлизат дълбоко във фамилния живот на клиентите си, за да наблюдават поведението на наследниците и да избегнат бъдещото прахосничество. Някои организират лекционни курсове, като този в Сиатъл, за който ви съобщихме.

Други използват бордови игри и флашкарти, за да научат децата на богатите още от 5-годишна възраст да усещат звука на парите.

Компанията Ascent Private Capital Management решава да наеме историк и двама психолози, за да помогне на клиент да запази натрупаното богатство в дългосрочен план.

„Ние не искахме просто да помогнем на клиентите да управляват парите си, ние целяхме да помогнем на клиентите да управляват въздействието на богатството”, казва Майкъл Коул, президент на компанията.

Цялата концепция се задвижва от поговорката – „Пари при пари отиват”. Тя резонира в много други култури. Например, в Япония ще чуете „От купа ориз към купа с ориз”.

„Първото поколение се прегърбва от работа, за да направи пари; следващото поколение отива в колеж и развива нови идеи; третото поколение ходи да кара сноуборд и присъства на импровизирани лекции”, казва Джак Донахю, изпълнителен директор.

Съветникът Рой Уилямс споделя скорошен случай. При него идват азиатски семейства, които притежават всяко по отделно повече от 200 000 000 долара. „Децата ни израходват богатството ни, купувайки си Ламрогинита и Бентлита, и не знаем как да променим модела”, оплакват се те.

Уилямс е съавтор на книга, посветена на темата за злощастното преминаване на богатство от поколение в поколение.

Според проучванията им, основната причина за разпиляването на наследството се крие в прекъсване на комуникацията между членовете на фамилията или неподготвени наследници. Само 3% от провалите се дължат на проблеми от данъчно естество или законодателни предизвикателство.

„В практиката сме се убедили, че няма такъв размер пари, които да не могат да бъдат пропилени”, казва Шийла Стинсън, директор на компания за семейно образование. Клиентите са все хора, които притежават поне по 50 милиона долара в сметката си.

Една от иновациите включва бордова игра, наречена Shirtsleeves, която Стинсън играе заедно с клиентите и децата им по време на коктейл и обяд. Играчите получават по 1 милион, 5 милиона или 10 милиона долара в купюри. Играта поставя пред играчите различни предизвикателства, като например загуба на 9 милиона долара заради некоректно отношение от страна на децата в семейството.

За по-младите участници Стинсън предлага игра, наречена Money Matters, в която с помощта на флаш карти се показват снимки на материални стоки.

Тя пита децата дали на картата виждат „нужда” или „желание”, без което не могат. Наскоро Стинсън показва на четири момичета на възраст от 9 до 11 години карта със снимка на чанта. Едно от момичетата казва „желание”. Друго казва – „не”, чантата Тори Бърч е жизненоважна!

Друг начин за „правилно възпитание” на наследниците предлага изобретението на компанията Ascent – става дума за офиси с младежки вид, изцяло декорирани в бяло и вдъхновени от магазините на Apple. Един от офисие се намира в Сан Франциско, на 21-ия етаж и гледа към залив.

Това е стая, в която децата могат да релаксират, докато родителите им разговарят с персонала. В помещението има диван, бял барбарон и Xbox.

Вижте още: Богатите учат децата си на това... (за разлика от останалите)

Помощта за богатите не идва евтино. Ascent таксува клиентите с минимум 200 000 долара на година. Компанията предлага двама треньори, специализирани в организационна психология.

Идеята е да работят върху нарушаването на доверието във връзката, комуникацията и образованието на младите наследници на банкови сметки с много нули в тях.

Сред тактиките на компанията е налице програма за разрешаване на проблеми вътре в семейството. Целта е да се определи мисията на семейството и целта, подобно на теорията за корпорацията.

Ейми Зендер разказва какво се случва, когато моли три момчета на възраст 15, 19 и 21 години да създадат визуална репрезентация на ценностите на клана. Момчетата отвръщат с рисунка, на която има джип, като всяка негова част коренспондира с различна стойност.

Антената символизира комуникацията, багажникът за сноуборд представлява баланс между живот и работа, предното стъкло изобразява интегритета, двигателят – лоялността, а воланът – движението напред. При останалите части от автомобила продължава тази символика.

Бащата на момчетата бива трогнат, а Зендер отговаря: „Като семейство те взеха решение, което те в бъдеще ще изпълнят”.