Това е най-странният затвор в света. Там има масово производство на наркотици, деца се разхождат свободно, а затворниците раздават брутална справедливост.

В сърцето на столицата на Боливия - Ла Пас, в западната част на страната, се намира затворът Сан Педро. Той на практика се управлява от 3 000 затворници, а работата на охранителите е да пазят отвън за бягства.

Сан Педро добива световна популярност благодарение на книгата от 2003 г. Marching Powder, а сега нейният автор, австралийският журналист Ръсти Янг, се завръща зад стените на затвора за предаването Sunday Night на австралийската телевизия Seven, пише Daily Mail.

Книгата, която продължава да бъде бестселър, повдига завесата на наркотрафика, който тече необезпокоявано в затвора. Дванадесет години по-късно обаче изглежда, че малко неща са се променили.

Вижте още: Този затвор е толкова опасен, че охранителите не влизат в него

Затворниците трябва да плащат за собствени килии и храна, вършейки работа като помощници в кухнята, готвачи, чистачи и собственици на магазини, но големите пари си остават в наркотиците.

На фона на липсващите вътре в затвора патрулиращи сили на реда и на това, че охранителите приемат подкупи, за да пропускат вътре доставки, производството на наркотици в затвора процъфтява, като един от най-чистия кокаин в страната се произвежда и продава именно в Сан Педро.

Друго странно нещо, което се случва в този затвор, е присъствието на деца, които се разхождат вътре на цели групи.

Много деца на осъдени за трафик на наркотици живеят вътре в затвора с бащите си.

В предаването по австралийската телевизия е показано 8-годишно момче, което играе на видеоигри в килията на един от затворниците.

Причината за това е схващането, че децата и партньорите на затворниците са в по-голяма безопасност в затвора, отколкото по улиците.

Те често обаче стават жертви и в затвора. През 2013 г. 12-годишно момиче забременява, след като е изнасилено от група мъже в затвора.

Тези престъпления обаче не остават безнаказани, като изнасилвачите и тези, които насилват деца, получават нулева толерантност от „съвета“ на затворниците.

Извършилите подобни престъпления биват завличани до плитък бетонен басейн, където биват пребивани, намушквани и екзекутирани с ток пред крещящата тълпа.

Затворът може да изглежда нецивилизован за външни хора, но фактът, че е финансиран от затворниците, го превръща в евтин модел за правителството в една от най-бедните страни в Южна Америка.