Кацнали на върха на скалист хълм с изглед към река Колорадо, в град Юма, в далечния ъгъл на югозападния щат Аризона, стоят развалините на известния затвор Юма.

Той е основан през 1876 г., за да спаси обществото от най-опасните престъпници, включително убийци, бандити, крадци, наркотрафиканти и комарджии, които бродят в този отдалечен край на Дивия запад.

По време на своите 33 години работа, общо 3 069 затворници, включително 29 жени, от 21 различни страни са живели в рамките на тези стени.

Това включва, освен закоравели престъпници, и хора, осъдени за странни престъпления като полигамия, прелъстяване, пречещ на жп линия и продаващ алкохол на индианците.

Затворът е открит на 1 юли 1876 г., когато първите седем затворници минават през портите и са заключени в новите килии. Повечето от тях са изкопани в страната на хълма. Стените са измазани с кирпич.

Външната стена, обграждаща затвора, е висока 5 метра, със средна дебелина от над 2 метра в основите и метър и половина в горната част.

Въоръжен пазач охранява от главната кула, който разполага с пистолет с капацитет на стрелба 600 патрона в минута с точност до 300 метра.

Вижте още: Този затвор е толкова опасен, че охранителите не влизат в него

Въпреки това 26 затворници са успели да избягат от затвора. Те никога не са заловени.

Най-страховитото място в него е "тъмната дупка" – пещера, с размери четири на четири метра, вкопана в скала на хълма, с желязна клетка в средата. Тя се използва за единични затворници.

Те са хвърляни в нея за дни наред, като все пак получават храна и вода. Приковавани са към земята с тежки железни топки.

Летните температури в района често скачат над границата от 45 градуса, докато пустинните нощи са много студени. Затворниците трябва да се справят и с хлебарки, отровни паяци, скорпиони и дървеници.

Затворът е арена за снимки на филми и място на действие в съвременни популярни романи, които го правят известен като жестоко място. В него обаче има много удобства за затворниците като библиотека, отлична болница и електрически генератор.

Мнозинството от затворници излежават в него само части от присъдите си. 111 души умират в затвора - най-вече от туберкулоза, която обхваща целия район. Няколко умират от огнестрелни рани, получени при опити за бягство.

Затворът затваря през 1909 г. и се превръща в гимназия. След това е изоставен и разграбен. В момента е държавен исторически парк и се посещава от фенове на Дивия Запад.