Таванът за плащанията в брой да падне до 10 хил., а не до 5 хил. лв., както се предлага във внесените от кабинета промени в данъчните закони. За това настояват депутати от Реформаторския блок (РБ) и от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), стана ясно на заседание на икономическата комисия към парламента.

Според депутата от РБ Румен Христов трябва да се направи бавна стъпка. Той обясни, че в Австрия и Германия няма ограничения за кешови плащания. По думите му таванът на плащанията трябва да бъде намален от сегашните 15 000 лв. на 10 000 лв., за да се види какъв ще бъде ефектът, а след година може да се намали още.

От 15 000 лв. на 5000 лв. е прекалено рязък скок, смятат и от АИКБ, цитирани от вестник "Стандарт".

Депутатите се противопоставиха и на облагането с данък на незастроена или пустееща земеделска земя. Румен Христов, който е и председател на парламентарната комисия по земеделието, обясни, че така ще се ощетят възрастните хора, които са в най-тежко финансово състояние - те ще трябва да плащат допълнително данъци.

Председателят на икономическата комисия Петър Кънев (БСП) също смята, че не трябва да се засяга именно най-чувствителната група от населението.

Депутатът от БСП Жельо Бойчев каза, че предвид нелеката работа, която имат българските предприемачи да отчитат своята дейност, сега още повече ще се затрудни работата им, ако се въведе данък "уикенд". Предложението е да не се връща част от платеното ДДС за служебни коли и яхти над 5000 лв., както и за имоти, ако те се използват и за лични цели.

Това ще създаде хаос и объркване, ще бъде трудно да се направи анализ до каква степен нещата се използват за лични и до каква за служебни цели, коментира Бойчев. Въпреки критиките депутатите от комисията приеха на първо четене предложените промени в данъчните закони.

Въвеждането на данък "вредни храни" няма да доведе до подобряване на храненето, а ще се превърне в наказателна санкция към част от бизнеса, каза министърът на земеделието Десислава Танева по време на заседанието на парламентарната комисия по земеделие.

Според нея предложението трябва да се преосмисли от здравното ведомство, тъй като има риск данъкът да се възприема от Европа като непозволена държавна помощ спрямо фирмите, които остават извън обхвата на закона. Подобен данък ще рефлeктира върху цената на много храни и ще затрудни домакинствата, ще се превърне в наказателна санкция за фирмите, а е под въпрос и доколко ще може да бъде събиран, допълни министърът.

Танева припомни, че има други инструменти за стимулиране на здравословното хранене, сред които е и новата наредба, според която всички млечни и местни продукти в детските градини трябва да са произведени по БДС.

Имаме агенция за безопасност на храните и непрекъснатото говорене за вредни храни създава впечатлението, че произведените храни у нас са некачествени, което не е така, защото производството у нас отговаря на европейските изисквания, коментира още министърът.