Защо финландските деца по-късно от еврейските осъзнават своята полова принадлежност, как племената пирахан се справят без числа, а амондава – без понятие за време?

Учените с помощта на експерименти доказват разликите в мисленето на хората, размишляващи на различни езици. Човешките представи за време, пространство, причинно-следствени връзки, отношения с другите хора и т.н. се формират от най-ранно детство.

Ако в езика ви няма числа и названия за цветове, понятия за минало и бъдеще, ориентири ляво и дясно, дали такива понятия въобще влизат в мирогледа ви?

Възприемане на времето

В английския език има 12 времена. Думата „време” влиза в списъка с най-употребявани думи, но има хора на планетата, които въобще нямат понятие що е това време. Например, индианците амондава, живеещи в джунглите на Амазонка.

Неотдавнашно изследване на бразилски и английски учени показа, че амондава нямат дума за обозначаване на дните, месеците, годините или пък други времеви периоди. Всички промени в живота за тях са преход към друг социален статус или израстване – те обозначават тези моменти, променяйки името си.

Обикновено смятаме, че бъдещето е пред нас, а миналото – зад нас. В хода на експерименти учените доказаха, че англоезичният човек при мисълта за бъдещето подсъзнателно се накланя напред, а при размишляване за миналото – назад.

Точно по обратен начин се държи един боливийски индианец аймара: когато говори за миналото, се накланя напред, а когато говори за бъдещето - назад.

Защо? Защото това поведение е свързано с неозвестното бъдеще, то е невидимо и скрито зад гърба ни. Миналото от своя страна е ясно и се намира пред очите ни.

Възприемане на пространството

Повечето езици по света са егоцентрични. Хората постоянно използват местоимението „аз” и описват разположението на предметите и хората спрямо себе си, използвайки думи като „пред”, „зад”, „вляво”, „вдясно” и т.н.

По съвсем различен начин възприемат пространството хората от австралийското племе гуугу йимитир, живеещо в Куинсленд.

Те нямат понятия за „ляво” и „дясно”. Ориентират се по посоките на света. За да ви разбере един събеседник в това племе, трябва да определите накъде е север, накъде е юг и да кажете: „Мравките пълзят по западния ми крак”.

Според сметките на лингвистите, около една трета от езиците по света използват за обозначаване на пространството посоките на света.

Време и пространство

Професорът по психолия от Станфорд Лера Бородицки е направила интересен експеримент. Тя е помолила носители на различни езици да наредят карти, на които е изобразен някакъв процес, извършващ се във времето: ядене на банан, развитие на крокодил, остаряване на човек и т.н.

Всеки участник направил процедурата два пъти, намирайки се в различно положение спрямо посоките на света. Резултатите били удивителни.

Носителите на английски език винаги поставяли картичките отляво надясно, говорещите иврит – отдясно наляво, според това как са свикнали да четат и пишат.

А какво правят австралийските аборигени от пормпуроу, владеещи езика тайоре и не изпитващи почит към писмеността? Независимо от положението си в пространството, те наредили картите в посока от изток на запад.

Важно е да се отбележи, че аборигените сами се ориентирали накъде са посоките. Учените не са им давали подсказки.

Език без числа

Има езици, в които числата се оказват излишни.

Езикът на племето пирахан, живеещо в Бразилия, силно удивява изследователя Даниел Еверет. Той прекарва 30 години от живота си сред жителите на племето. Превръща се от мисионер в атеист.

В езика на пирахан няма никакви числа и числителни. Индианците се разбират отлично с понятия като „няколко” (от едно до четири) и „много” (над пет).

За тях „едно” е непонятно. Извън мирогледа им е.

Цветове

В езика на пирахан няма и обозначения за цветовете. За червения цвят те казват „като кръв”, за черния – „като мръсотия”, а вместо „зелено” и „синьо” казват – „все още неузрял”.

На остров Росел в Папуа, Нова Гвинея, се е съхранил изолиран папуаски език йеле. В него не присъства понятието „цвят” и няма конкретни названия за нюансите. За цветовете хората говорят с помощта на метафори.

Червеният цвят се обозначава с дума, чийто произход идва от думата за червени папагали. Черният цвят се обозначава като „мгидимгиди” – идва от думата „мгиди” – „нощ”.

Учените са установили, че когато в един език присъстват названия за цветове и нюанси, те по-лесно улавят различията в цветовата гама. Народът зуни, например, няма отделни названия за оранжевото и жълтото и затова често не правят разлика между тях.

В същото време хоната от племето зуни обозначават всяка посока в света с цвят. Северът е жълт, югът е червен, западът е син, изтокът е бял.

Кой е виновен?

Ако ваза се счупи, англичанинът ще каже „Джон разби вазата”, а японецът и испанецът ще формулират по друг начин случилото се „Вазата се разби”.

Според Бородицкая, съществува връзка между фокусирането на английския език върху действащото лице и стремежа на правоохранителните органи в САЩ да открият по-бързо нарушителите, отклокото да помагат на жертвите.

Пол и род

Езикът влияе не само върху представата ни за света, но и върху начина ни на възприемане на човека сам по себе си.

През 1983 година изследователят от Мичиганския университет Александър Гиор провежда наблюдения върху група деца, говорещи иврит, английски и финландски езици.

Оказало се, че еврейските деца осъзнават своята полова принадлежност година по-рано, отколкото финландските. Англичаните се оказват някъде по средата. Ученият обяснява това с особености в лингвистиката.

В иврит родът се обозначава по много начини. Дори думата „ти” се различава в зависимост от пола. Във финския език категорията род отсъства въобще. Английският език заема междинно положение.

Думите имат и род. Ние сме свикнали да ги определяме в главата си с асоциации. Мостът, например, е от мъжки род и се асоциира с мъжки качества – силен, стабилен, масивен. На немски език обаче мост е „die Brücke” и е от женски род. Асоциира се с други качества – изящен, виртуозен, елегантен и т.н.